4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 24.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 855/2018 г.
Производството по § 74 Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба № 8587/16.05.2017 г. по регистъра на Софийски апелативен съд на В. Т. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. А. Д. против решение № 688 от 24.03.2017 г. по в. гр. дело № 1689/2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, десети граждански състав.
Ответниците по жалбата К. Е. Д. и К. Ц. Д. не са депозирали отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение № 2930 от 04.05.2015 г. по гр. дело № 6849/2011 г. на Софийски градски съд, първи граждански състав в частта му, в която по предявения от К. Е. Д. срещу В. Т. Я. и К. Ц. Д. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД е признато за установено, че договорът за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, 1-ви надпартерен етаж, със застроена площ от 48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор и санитарен възел, ведно с мазе и таванско помещение и ведно със 7/120 ид. части от общите части на сградата и толкова иделни части от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт № 19/2008 г. между В. Т. Я. и К. Ц. Д., лично и като пълномощник на съпругата си К. Е. Д., е нищожен досежно 1/2 идеални части от имота собствени на ответника К. Ц. Д., предмет на договора и производството е прекратено в тази част като недопустимо поради липса на правен интерес; в останалата му част, с която е признато за установено, че договорът за учредяване на ипотека върху недвижимия имот досежно 1/2 идеални части от имота, собствени на ищцата е нищожен поради липса на съгласие, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Предмет на разглеждане е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. За да потвърди така постановения от първата инстанция правен резултат, въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 19/2008г. е сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот между ответницата В. Т. Я. и ответника К. Ц. Д., лично и като пълномощник на съпругата си К. Е. Д., за обезпечаване на заем в размер на 100 000 лв. предоставени от В. Т. Я. на ищцата и втория ответник. Установено е, че подписът под упълномощителната сделка между К. Ц. Д. и К. Е. Д., не е положен от ищцата, нито ръкописния текст е написан от нея. Изложени са мотиви, че когато договорът е сключен от пълномощник без представителна власт, извършеното разпореждане е недействително, поради липса на съгласие, съгласно чл. 26, ал. 2 предл. второ ЗЗД. Обобщено е, че сделката, сключена без представителна власт от пълномощника е относително недействителна, поради съществуването на възможността упълномощителят във всеки един момент да санира действията на пълномощника, действал без представителна власт. Прието е, че в този случай относителната недействителност на сделката следва да се претендира по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД, а не по реда, на която и да е от хипотезите на чл.26 ЗЗД.
Констатирано е, че в конкретния случай, не може да се приеме, че сделката е относително недействителна, поради сключване на същата от мним пълномощник, тъй като с предявяване на иска, ищцата категорично е заявила, че няма да санира порочните действия на пълномощника си и няма да даде съгласие за сключване на процесната сделка за учредяване на договорна ипотека. Прието е, че отказът да бъде санирана упълномощителната сделка от мнимо представлявания, може да бъде заявен изрично, писмено, с конклудентни действия и пр. като законът не изисква форма за валидност и действителност на изявлението на упълномощителя. Съдът е направил извод, че веднъж направено, то е окончателно и трансформира относителната недействителност в абсолютна нищожност. По тези съображения, установителният иск за нищожност на договора е уважен досежно 1/2 идеални части от имота, собствени на К. Е. Д..
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирайки следния въпрос: „Какъв е видът недействителност по договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, нищожен или недействителен и следва ли съдът да отхвърли иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за нищожност на договор, при наведени в исковата молба основания за липса на представителна власт на лицето сключило договора от името на упълномощителя, който иск е квалифициран в съдебната практика като иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договора.“ Формулираният от касатора въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод произтича от извеждането на въпроса от становище на страната, без зачитане на решаващите мотиви, в които постановеният правен резултат е аргументиран с неоснователност на иска и в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при заявено с исковата молба противопоставяне на процесната сделка. Освен това частта от въпроса, съдържаща питането, следва ли съдът да отхвърли иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е по съществото на спора и с оглед разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС няма правно значение за основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Страната не обосновава и допълнителен критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди, че Софийски апелативен съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в разясненията на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГКТК на ВКС и ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Правните изводи на въззивния съд, не са в противоречие, а изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно която правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на мнимо представлявания на недействителността, от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици. Предвид изложеното в съответствие с цитираната практика въззивният съд е приел, че ипотечният договор по отношение на 1/2 идеална част от недвижимия имот, собствен на ищцата-мнимо представлявана, упражнила субективно материално право да се позове на тази недействителност, респ. – и процесуалното си право на иск, е недействителен и не е произвел присъщия си ефект.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК – липсва общо основание и не е обоснован допълнителен критерий, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688 от 24.03.2017 г. по в. гр. дело № 1689/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, десети състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: