О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 24.09.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 4703 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. срещу определение № 500/04.03.2013 год.по в.ч.гр.д.№ 4721/12 год. на Софийски апелативен съд,с което жалбоподателката е осъдена да заплати направените разноски по делото във възивната инстанция в размер на 3000 лв. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се прави възражение за прекомерност на присъдените разноски,представляващи адвокатски хонорар.Твърде се,че делото не е с висока сложност,а пропуска да направи възражение за прекомерност се дължи на обстоятелството,че в този момент е станала майка и вниманието й е било концентрирано в това събитие.
Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима.
В обжалваното определение е прието, че с отговора на частната жалба ответника/взискател по изпълнителното дело/”А. у. в Б.” е поискал заплащане на направените във въззивната инстанция разноски,за които е приложил договор за правна помощ и съдействие № 0342645, удостоверяващ заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 3 000 лв.Съдът е взел предвид утвърдената практика,според която ответника има право на разноски при прекратяване на производството по делото,респ.оставяне на частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима, отчел е,че жалбоподателката е инициирала образуването на производството,че не е направила възражение за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК,както и това,че тя не може да се ползва от възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция направено от третото лице и е възложил отговорността за разноски на нея.
Определението е правилно,а частната жалба е неоснователна.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 ГПК е разходите да са направени след получаване на препис от частната жалба и преди ответникът да е уведомен за постановения съдебен акт. Доказването на разходите е фактически въпрос и съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството,а в настоящия случай преди оставяне на частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима и че са във връзка със защитата му по делото.
Искането по чл.78,ал.5 ГПК направено за първи път от жалбоподателката едва с настоящата частна жалба е неосвоевременно и следва да се остави без уважение. Когато след постановяване на определение за прекратяване на производството по делото,а в настоящия случай за оставяне на частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима , страна по делото поиска от съда да допълни или измени определението си в частта за разноските на основание чл.248,ал.1 ГПК, като и присъди разноски, насрещната страна може да направи искането по чл.78,ал.5 ГПК в срока за отговор по чл.248,ал.2 ГПК и то ще бъде своевременно – преди произнасянето на съда по разноските. Когато обаче искането по чл.78,ал.5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл.248,ал.1 ГПК, то е несвоевременно.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 500/04.03.2013 год.по в.ч.гр.д.№ 4721/12 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: