О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 603
София, 28.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април……………………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 569/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Р. Г. С. от София и Д. Г. П. от [населено място], [община], чрез пълномощника им адв. Д. С. от АК-С., са подали касационна жалба срещу решение № 193 от 19.11.2014 година по гр.д. № 283/2014 година на окръжен съд С. в частта, с която е отменено решение № 220 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 1020/2013 г. на Силистренския районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск, предявен от наследодателя им Г. С. Г. срещу [фирма], [населено място], за сумата 20 190 лева, представляваща обезщетение за нерагламентирано спиране на захранването за 505 дни с електрическа енергия в периода 23.08.2011 г. – 09.01.2013 г., ведно със законната лихва. Касатортите са осъдени да заплатят разноските по делото за двете съдебни инстанции в размер на 2353, 48 лева – искове с правни основания чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовават касаторите, поради следното:
Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В тях са изложени съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че “СРС не ни предостави възможност да изразим становище по приемането и евентуално оспорването на доказателства, представени от ответника по ИМ, а ги прие като доказателства с определение на 13.03.2013 г. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочи процеса и реши изхода на делото”, т.е. поставя се на обсъждане правилността на извършено процесуално действие от първоинстанционния съд, но не се извежда относим правен въпрос, нито се поддържа, че той е решен в противоречие със задължителна или установена съдебна практика. От значение е и това, че искът е отхвърлен от въззивния съд поради липса на надлежна материалноправна и процесуална легитимация по отношение на ответника в производството, а не на базата на събрани по делото доказателства, които касаят съществото на правния спор. Що се отнася до разноските в производството, редът за изменението им е определен в чл.248 ГПК, а не чрез оплаквания в касационната жалба.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което касаторите посочват в изложението си. Всеки от изтъкнатите доводи е достатъчен за да обоснове извод за неоснователност на искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на делото касаторите дължат на ответника разноските за касационното производство. В случая те са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193 от 19.11.2014 година по гр.д. № 283/2014 година на окръжен съд С. в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА Р. Г. С. от София и Д. Г. П. от [населено място], [община], София, ДА ЗАПЛАТЯТ на [фирма], [населено място], сумата 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.