О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
Гр.София, 18.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2383/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (преименувано на [фирма]), [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д., срещу решение № 399/26.02.2015 г. по т. д. № 2273/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение от 10.01.2014г. по т. д. № 1484/2013 г. по описа на Софийския градски съд, VI-18-ти състав, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], Я., Е., РГърция, сумата от 83 292.40 евро, представляваща цена на доставени стоки по 9 бр. фактури на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата за периода, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 294 от ТЗ, сумата в размер на 50 471,79 лв. – обещетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.03.2010г. до 19.03. 2013г., както и разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.
В касационната жалбата се навеждат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
При обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните въпроси, които твърди, че са разрешени в обжалваното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК: 1. Съществен елемент ли е стойността на договора и отразява ли се при преценка за допустимост на гласни доказателства в процеса, в случаите на регламентираните законови забрани?; 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение анализирането и цененето на гласни доказателства при липса на съгласие на ответника при условията на чл. 164, ал. 2 от ГПК?; 3. Липсата на признание на ответника и пълното оспорване на ищцовата претенция, представлява ли допуснато съществено процесуално нарушение, в случай на приобщаване и анализ на недопустими гласни доказателства, довело до обосновка на крайните изводи в съдебното решение за изхода на делото?
Ответникът по касация е депозирал писмен отговор, в който оспорва наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК, като твърди, че касаторът не е посочил основания за допустимост на решението до касационно обжалване и не е формулирал правни въпроси, свързани с решаващите изводи на въззивния съд. Счита касационната жалба за неоснователна и претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до извод за основателност на предявените искове, съставът на въззивния съд, извършвайки съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед оплакванията във въззивната жалба /чл. 269 ГПК/, е приел следното:
[фирма] е доставяло на [фирма] плодови пюрета в периода 2008г. – 2009г., като за доставките били издавани съответните фактури. Ответникът – настоящ касатор не е заплатил цената по процесните 9 бр. фактури, общо в размер на 83 292,40 евро. Съдът е формирал извод за реалност на извършените доставки въз основа на представените и приети като доказателства по делото фактури, международни товарителници, свидетелски показания и ССЕ. Преди всичко обаче е отдал значение на заключението на вещото лице, според което издадените от ищеца фактури, макар подписани само от него, са били надлежно осчетоводени от ответника, включени са в дневниците му за покупко-продажби и той е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тях, а това съобразно установената практика по чл.290 ГПК представлява недвусмислено признание на задължението /резултат от приетото изпълнение на насрещната страна/. С оглед горното възивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на доставката на процесните стоки, обосновани с липсата на подпис в полето „За получател” върху съответните товарителници и липсата на конкретност по отношение на този въпрос в показанията на разпитания свидетел. За неоснователно е счетено и възражението за погасяване на задълженията по процесните фактури поради изтекла погасителна давност, тъй като фактурите са издадени на 18.07.2008 г., която дата съответства и на датите на товарителниците, и на установения момент на осчетоводяване на фактурите. От датата на тяхното издаване през м. юли 2008 г. до предявяване на иска през м. март 2013 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, II ТО, като съобрази задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Формулираните от касатора въпроси в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК – да имат характера на правни и да са от значение за изхода на спора /т.е. да са включени в предмета на делото и да са обусловили решаващата воля на съда, а не правилността на решението/. В случая въпросите са свързани с нарушаване правилата на чл. 164 ГПК за допустимост на събраните в процеса гласни доказателства, но следва да се отбележи, че съдът не е обосновал изводите си по спорния предмет с тях, а в съответствие с практиката на ВКС е коментирал оспореното изпълнение на продавача с оглед действията на ответника по осчетоводяване на фактурите, тяхното деклариране и ползване на данъчен кредит. С оглед изложеното, поставените въпроси не съответстват на решаващите мотиви на съда. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС. Отделно от изложеното, посочената от касатора съдебна практика (решение № 524/28.12.2011г. по гр.д. № 167/11 на ВКС, IV ГО, решение № 2179/30.09.1964г. по гр.д. № 1286/1964г. на ВС, I ГО, решение № 13/15.01.1970г. по гр. д. № 2028/1969г. на I ГО на ВС) е неотносима към формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси и с нея се обоснова неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, а не наличие на предпоставки за допускане до касация.
Водим от горното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 399/26.02.2015 г. по т.д. № 2273/2014 г. по описа на Софийски Апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: