1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
[населено място], 20.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 569 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл.577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. К. П. и В. И. И. чрез пълномощника им адв. Д. срещу определение № 2943 от 10.10.2011г. на Варненски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 1747/2011г., с което е оставен в сила отказ № 531 от 01.09.2011г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място], постановен по заявление на нотариус В. П. с вх.№ 20041/01.09.2011г. за вписване на нотариален акт за поправка на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът е приел за недопустимо таванското помещение да е прилежаща част едновременно към два обекта, което е в противоречие с чл. 37, 38 и 40 ЗС. Поддържа се, че в случая таванското помещение принадлежи на двата обекта, т.е. на всеки обект се пада по 1/2 ид.ч. от него и че то няма данъчна оценка, а неговата стойност е включена в данъчната оценка на двата обекта. Според жалбоподателите поправката е извършена на основание заверен архитектурен проект и с постановените определения се прегражда възможността да бъде вписано в нотариалния акт прилежащото таванско помещение.
Досежно основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като считат, че съдът се е произнесъл по два съществени въпроса: може ли да бъде издаден отделен нотариален акт за обект, който не е самостоятелен, а е принадлежност към жилища в етажна собственост и допустимо ли таванско помещение да бъде общо /съсобствено/ на два самостоятелни обекта в етажната собственост. Според тях въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
С нотариален акт № *,т.*, рег.*, д.№ */*г. на нотариус № * Я. К. П. и В. И. И. са признати за собственици въз основа на отстъпено право на строеж на: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * в [населено място] на [улица], ет.* в сграда № * с предназначение жилище /апартамент/ с площ * кв.м. и 2/ самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор * с предназначение склад с площ * кв.м. С нотариален акт № *, т.*, рег. №*, д.№ */*г. на нотариус рег. № * е извършена поправка на горепосочения нотариален като на страница втора, между редове осми и девети се допълва, че към описаните жилища има прилежащо таванско помещение с площ * кв.м., състоящо се от две тавански стаи и две тавански помещения, заедно с обслужващ коридор и стълбище.
С определение от 01.09.2011г. съдията по вписванията при Варненски районен съд е отказал да извърши вписване на нотариалния акт за поправка. Изложил е съображения на първо място, че не е спазено изискването за посочване точно на кой ред и страница се извършва поправката и точно какъв текст се добавя. На второ място е изтъкнал, че липсва данъчна оценка на имота, а допълваният обект е с немалка площ, което променя удостоверения материален интерес. Накрая е изложил мотиви, че с нотариален акт за поправка се отстраняват технически грешки и е необходимо съдържанието на двата акта да образува едно цяло, което в случая не е налице.
Варненски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил отказа, като е възприел съображенията за некоректно и неточно изписване текста на поправката, така че да е налице смислово единство и цялост на поправяния нотариален акт. Намерил е за недопустимо да се добавя текст между редовете, както е в случая; констатирал е несъответствие, изразяващо се в това, че основния нотариален акт е за жилище и склад, а според поправката таванското помещение е принадлежност към жилищата на молителите; изтъкнал е, че не може таванско помещение да е прилежаща част към два самостоятелни обекта в етажна собственост. Споделил е и съображенията за необходимост от представяне на данъчна оценка и за изясняване статута на описаното таванско помещение /дали е самостоятелен обект, дали е прилежаща част и то на кой обект или е обща част на сградата/, доколкото е видно, че площта му е колкото на апартамента и заема целия тавански етаж на сградата, която е в режим на етажна собственост.
Поставените от жалбоподателите въпроси, които според тях са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не са такива, които са разгледани от съда и са обусловили изхода на производството. Съдът не е отрекъл възможността да се издаде нотариален акт за обект, който не е самостоятелен, а е принадлежност към друг обект, още повече, че в случая става въпрос за поправка на нотариален акт, изразяваща се във включване на такъв обект в основния нотариален акт. Поради това първият въпрос не е разрешен в обжалваното определение. По втория въпрос. Да, съдът е посочил, че таванското помещение не може да принадлежи на два отделни обекта, но този извод не е решаващ, а и е направен с оглед констатираната неточност на текста на поправката и неизясненост на статута на това таванско помещение. Именно посочените две обстоятелства са обусловили отказа и съответно определението за потвърждаването им, но по отношение на тях жалбоподателите не са формулирали правни въпроси, нито са обосновали допълнителните основания за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.
Посоченото в изложението, че решаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не запълва хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва обосноваване на конкретните проявни форми на значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, посочени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2943 от 10.10.2011г. на Варненски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 1747/2011г. по частната жалба на Я. К. П. и В. И. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: