О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София 21.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1278 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. В. З. чрез адв. Б. К. срещу въззивно решение № 169/10.05.2011 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 162/2011 г.
Излага доводи за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 200 КТ.
Насрещните страни Дяна В. Л. и Е. Т. Ж. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния РС – Добрич, е осъдил [фирма] да заплати обезщетения за причинени вреди – болки и страдания от смъртта на В. П. И. при трудова злополука на 05.04.2007 г. – по 25 000 лв. на майката Дяна В. Л. и на Е. Т. Ж., живяла при условията на съпружеско съжителстване с пострадалия. Присъдена е още лихва, считано от увреждането до окончателното изплащане на главниците, както и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от исковете.
Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване с материалноправния въпрос за кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение по чл. 200 КТ при смърт на работника или служителя, като поддържа, че разясненията в ПП 4/1961 и ПП 5/1969 на ВС РБ са неотносими за отговорността по КТ. Счита, че само лицата, призовани да наследят пострадалия могат да водят искове по чл. 200 КТ, не и други негови близки роднини, като разрешението в обжалваното въззивно решение е в противоречие с ТР № 45/1990 по гр.д. № 33/1989 ОСГК ВС РБ, както и с решение № 130-2011 г. на Старозагорския окръжен съд по въззивно гр.д. № 131/2011 г. Поддържа се още и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият правен въпрос е от значение за постановения резултат, но не са налице допълнителните условия по поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
В приложеното към изложението ТР 45/1990 ОСГК ВС РБ въпросът не е разглеждан. В съдебния акт са дадени разяснения за основанието да се търси отговорност по реда на ЗЗД, когато е изтърван давностния срок за предявяване на иска по чл. 200 КТ, за приложимата давност при ексцес и за възможността да се търси обезщетение за неполучаваната разлика до навършване на 60 години за мъжете и 55 години за жените между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия, когато увреждането е настъпило преди влизане в сила на КТ от 1986 г.
Решението на Старозагорсикя окръжен съд не съдържа данни да е влязло в сила, поради което не може да служи като доказателство за формирана съдебна практика /разясненията в ТР 1-2009-ОСГТК/. От друга страна, в него също е прието, че при обезщетенията по чл. 200 КТ с оглед на правоимащите лица намира приложение ПП 4/1961 и ПП 5/1969 г. ВС РБ. Изложени са още и съображения, съответни на разясненията в тълкувателните актове кои са „най-близки” на пострадалия и лицата, между които и пострадалия е имало отношения, сходни на тези с „най-близките” роднини. Съдът, не е изхождал от правоотношения по наследствено правоприемство с починалия.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
Съдебната практика е непротиворечива, че увреждането на лицата от смъртта на работника или служителя и в хипотезата на чл. 200 КТ е лична – за лично претърпените болки и страдания, а не е производна от наследственото правоотношение с починалия. Относно кръга на правоимащите лица неотклонно се съобразяват разясненията по ПП 4/1961 и ПП 5/1969 г., ПП 2/1984 ВС РБ, включително и в съдебни актове, постановени от състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК /напр. в Р-183-2011-ІV ГО ВКС, постановено по гр.дело № 719/2010 г, Р-499-2012-ІVГО по гр.д. № 1577/2010 г./. В обжалваното решение съдът се е съобразил трайната съдебна практика, включително задължителната по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, като е приел, че в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за причинената им болка от смъртта на работник или служител, като на-близки, попадат и неговите родители, независимо дали са призовани и да наследят починалия, както и лицето, с което пострадалият е живял на съпружески начала.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 169/10.05.2011 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 162/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: