5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр. София, 24.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 926/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба № 9117/28.11.2017 г. на Д. К. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. Г., допълнена с касационна жалба № 9452/08.12.2017 г. на същия касатор и двете жалби по регистъра на Окръжен съд – Ловеч против решение № 207 от 13.11.2017 г. по в. гр. дело № 492/2017 г. на Ловешки окръжен съд /Л./.
Ответникът по жалбата Ловешки районен съд в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба № 9117/28.11.2017 г., допълнена с жалбата с № 9452/08.12.2017 г. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение Ловешки окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 229 от 10.07.2017 г. на Ловешки районен съд по гр. дело № 1541/2016 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на касатора срещу Районен съд – Габрово за заплащане на обезщетение за вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗОДОВ, в хипотезата, приложено от съда задължително настаняване и лечение, когато то е отменено, както следва: 25000 лв., частичен иск от сумата 60000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 4917,56 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.04.2015 г. до окончателното им изплащане, като производството е прекратено по отношение на ответника Прокуратура на Република България, като недопустимо. Констатирано е, че с решение № 27 от 16.01.2015 г. по н.ч.д.№ 708/2014 г. на Габровски районен съд, касаторът е настанен на задължително лечение от стационарен тип в обикновено психиатрично заведение – Държавна психиатрична болница Л., за неопределен срок от време, но не по-дълъг от три месеца, считано от датата за започване на лечението до неговото изтичане, или до настъпване на предвидените в чл.164 ал.2 и ал.З от 3акона за здравето /ЗЗ/ предпоставки, обуславящи прекратяване или продължаване на задължителното настаняване и лечение, на основание чл.162 ал.1 33. Прието е, че така постановеното решение е потвърдено с решение № 10/ 02.02.2015 г. постановено по в.н.ч.д. № 10/2015 г. на Габровски окръжен съд. В мотивите на въззивното решение са констатирани и следните обстоятелства: установено е, че Д. К. Ц. е направил искане до Л. /Ловешки районен съд/, на основание чл.164, ал.3 ЗЗ, да му бъде прекратено задължителното настаняване и лечение, по повод на което е образувано н.ч.д.№ 327/2015 г. на Ловешки районен съд и е постановено решение № 128/27.04.2015 г. за прекратяване настаняването му за задължително лечение в Д. Л.; прието е, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.1, предл. 2 ЗОДОВ, предявен от касатора против Районен съд –Габрово и Прокуратурата на Република България, за заплащане на имуществени и неимуществени вреди в хипотезата на приложено от съда задължително настаняване и лечение, когато то е отменено, който е отхвърлен изцяло по отношение на първия ответник, а по отношение на втория ответник производството е било прекратено като недопустимо. За да потвърди решението на Л., въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим по отношение на ответника РС /Районен съд/ Г., с оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г.на ОСГК на ВКС, съгласно които съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ, само в случаите на прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание. Прието е, че Прокуратурата на Република България не е легитимирана да представлява държавата по искове за вреди по чл.2,ал.1,т.1 предл.2-ро ЗОДОВ, за вреди произтекли от прилагането от съда на задължително настаняване и лечение, когато то е отменено, тъй като в това производство прокурорът е възможен инициатор на процедура по настаняване на психично болни лица за задължително лечение и участник в производството, но крайното решение се взема от съда. Изложени са съображения, че съгласно чл.146 и сл. ЗЗ, задължителното настаняване и лечение в психиатрично заведение на лица, засегнати от психически разстройства, се извършва с решение на районен съд, като той е компетентен да разпореди извършването на експертиза и ако е необходимо, хоспитализирането на заинтересованата страна за целите на експертизата, след като бъдат изслушани в открито заседание въпросното лице, подпомагано от негов защитник и един психиатър. Констатирано е, че производството по н.ч.д.№ 708/2014 г. на РС Габрово е образувано по искане на РП Г., като съдът е изслушал касатора в открито съдебно заседание и по делото са назначени две комплексни /психологическа и психиатрична/експертизи, като с решение на РС – Габрово от 16.01.2015 г., потвърдено с решение на ОС Габрово от 02.02.2015 г. по в.н.ч.д. № 10/ 2015 г., той е настанен на задължително лечение в Д. – Л.. Изложени са мотиви, че за да бъде ангажирана отговорността на съда, при действието на чл.2,ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗОДОВ – прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, следва да са налице предпоставките: задължително настаняване и лечение, което е отменено; настъпване на вреди – имуществени и неимуществени и причинна връзка между задължителното настаняване и лечение и настъпилите щети. Формиран е решаващ правен извод, че в конкретния случай законовите предпоставки не са налице, доколкото липсва отмяна на постановения от съда акт, тъй като задължителното настаняване и лечение е прекратено по реда на чл.164 ЗЗ, което не представлява отмяна по смисъла на чл.2 ЗОДОВ. Изложени са и съпътстващи мотиви, че искът не е предявен на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, а именно при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5,пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 04.11.1950 г. /Ратифицирана със закон – ДВ бр.66/1992 г./, като такива твърдения за наличие на други случаи на лишаване от свобода са наведени едва с въззивната жалба, без да се уточнява в какво се изразяват те.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулирайки следните въпроси: „какъв е характерът на решение № 128/27.04.2015 г. по ЧНД № 327/2015 г. по описа на Ловешки районен съд, с което решение се прекратява лечението на Д. К. Ц. в Д.-Л. поради липса на двете предпоставки..“; „Има ли отменителен характер това решение или е поредният съдебен акт, с който се спазва процедурата на ЗЗдр. За настаняване или прекратяване на задължително лечение в психиатрия.“; „Кой следва да носи отговорност за понесените морални, неимуществени и имуществени вреди от доверителя ми, който е бил в продължение на общо 100 дни в различни психиатрии – С., Церова Кория и Л., без да има заболяване, поради необосновани съдебни актове и неправомерни действия на съд и прокуратура.“.
Макар и с касационната жалба да е атакувано въззивното решение на Ловешки окръжен съд в неговата цялост, касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, относим към решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за прекратяване на производството по делото по отношение на ответника Прокуратурата на Република България, като недопустимо. Доколкото по силата на диспозитивното начало в процеса посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/, липсата на такъв въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане в тази й част.
Първият от цитираните въпроси не е изведен от решаващите мотиви на въззивното решение, изложени по- горе. Това съображение се отнася и за втория по реда на цитирането въпрос. Въпроси, които не произтичат от мотиви на въззивното решение, както е в случая, не формират общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При липсата на общо основание, каквато се констатира в настоящия случай, не следва да се допусне касационно обжалване. За това настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Третият въпрос не е изведен от решаващ мотив на въззивния съд, който пространно е обосновал правни разрешения за липсата на основание за ангажиране на отговорността на районния съд, по които касаторът не е поставил правен въпрос. Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се поставят по мотивите на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат, поради което те не могат да бъдат общи, в какъвто смисъл е цитираният по- горе въпрос. Затова и по него не следва да се допусне касационен контрол. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради немотивирането на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или практика на съда, която не е актуална, а при твърдение за липсата на такава, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от касатора норми, когато те съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 от 13.11.2017 г. по в. гр. дело № 492/2017 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: