4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 48/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр.София, 15.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 48/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Разградския окръжен съд № 95 от 19.10.2010 год., постановено по гр.дело № 224/2010 год., с което е потвърдено решение № 213 от 12.05.2010 год. по гр.дело № 283/2010 год. на Разградския районен съд за отхвърляне искове с правна квалификация чл.124 ГПК и чл.108 ЗС за 400/858 идеални части от имот № 61710.606.5153 в Р., местност „С. лозя” целият с площ 858 кв.м. с трайно предназначение – земеделска територия, с начин на трайно ползване – лозови насаждения (нетерасирани) ведно с построената в него паянтова сграда със застроена площ от 9 кв.м.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. Х. И. от [населено място], Р. област, представлявана от адвокат М. Р. М./К./ от Разградската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните материалноправни въпроси:
– кой имот извън границите на населено място е бил държавен полски имот и
– възможността да се придобие по давност поземлен имот (лозе)-частна собственост, който не е включен в Т. по смисъла на чл.21 от ЗТПС и с каква продължителност е придобивната давност за такъв вид имоти.
Ответниците по касация – С. Р. И., З. М. И., В. Л. Д., всички от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот е лозе-земеделска земя извън границите на населеното място, а съгласно чл.21 ЗТПС държавните полски имоти, намиращи се извън чертите на населените места се включват в държавния поземлен фонд, при което е действала забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност. Отделен е въпросът, че е взето предвид, че ищцата не е доказала начало на владение и да е изтекъл предвиден в закона срок, в който да е осъществявано явно и непрекъснато владение с намерение да се свои /20, респ. 10 години/, в който смисъл събраните доказателства, а липсват данни праводателят на ищцата /съпругът й Н. И. И., починал на 17.04.2004 год./ да е придобил имота, още повече, че в исковата молба се поддържа, че е неин баща, а съгласно удостоверение № 3 от 10.06.2008 год. на Община-Р. наследниците на И. И. М. /баща на втория/ и Н. И. И. притежават по емлячен регистър в участък С. книга І, страница 110 нива, но от 400 кв.м. в местността „С. лозя”, което не е достатъчно да я легитимира по исковете на посоченото правно основание.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделните случаи по приложените съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК по съществото на спора, по които въззивният съд се е произнесъл.
Приложените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 204 от 29.06.2009 год. по гр.дело № 175/2008 год. на І гражданско отделение, е постановено по иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.8 от Закона за опазване на работната земя, чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.21 ЗТПС;
Решение № 613 от 15.10.2002 год. по гр.дело № 138/2002 год. на същото отделение е свързано с приложението на чл.19 и чл.20 СК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС;
Решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на същото отделение касае приложението на чл.69 и чл.79, ал.1 ЗС;
Решение № 1222 от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3941/2007 год. на ІV гражданско отделение, постановено по иск на основание чл.108 ЗС е свързано с приложението на чл.79, ал.1, но във връзка с чл.82 ЗС;
Влязлото в сила решение № 416 от 11.01.2006 год. по гр.дело № 392/2004 год. на Великотърновския апелативен съд касае приложението на чл.97, ал.1, чл.431 ГПК/отм./ във връзка с чл.79, ал.1 ЗС и чл.2, чл.3, ал.2 ЗВСОНИ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 95 от 19.10.2010 год., постановено по гр.дело № 224/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ