О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София,19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2572 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № I-116 от 15.11.2016 г. по в. гр. д. № 1354/2016 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 1 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 3969/2008 г. на Бургаския районен съд в обжалваната част, с която е била отхвърлена като погасена по давност предявената по реда на чл.346 ГПК претенция на С. П. П. срещу Т. Г. Г. по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения магазин за периода 04.05.2006г. – 12.10.2008 г. в размер на 9027,19 лв.; за периода 13.10.2008 г. – 21.10.2009 г. в размер на 3259,50 лв., както и лихви върху главниците съответно 1611,24 лв. и 581,79 лв.
Въззивният съд е приел, че С. П. е отправила писмена покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на 04.05.2006 г. С отговора на исковата молба по делото за делба тя е отправила повторна покана. Съдържащото се в отговора изявление, че на по-късен етап ще предяви претенция за обезщетение, следва да се квалифицира именно като покана, а не като предявяване на претенция по чл.31, ал.2 ЗС. Същинската претенция е заявена едва във втората фаза на делбата – на 22.10.2014 г. Към този момент обаче е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД за главниците и по двата периода.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата С. П. П..
Жалбоподателката оспорва решаващия извод на въззивния съд, че вземанията са погасени по давност. Позовава се на поканата от 04.05.2006 г., както и на изявлението, съдържащо се в подадения от нея отговор на исковата молба за делба, като счита, че именно с това изявление е предявила и претенцията си по чл.31, ал.2 ЗС. Ако това изявление било неясно за съда, той следвало да й даде указания, за да го уточни. Позовава се на определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, ІV ГО, постановено между същите страни и по повод същото дело за делба, в което съставът на ВКС е приел, че по реда на чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка съдът не може да присъжда обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ за минало време; че такава претенция по чл.31, ал.2 ЗС може да се предяви и в първата фаза на делбата, но следва да бъде разгледана едва във втората фаза по реда на чл.346 ГПК и по тази причина е обезсилено въззивното определение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, с което Т. Г. е бил осъден да заплаща на С. П. на основание чл.344, ал.2 ГПК обезщетение за минал период – по 530 лв. месечно за периода 13.10.2008 г. – 31.12.2012 г. Жалбоподателката счита, че въззивният съд не е спазил указанията в това определение, според които претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, предявена с отговора на исковата молба за делба, следва да бъде разгледана във втората фаза на делбата, след даване на указания за уточняване на конкретния период и съответния размер на претенцията. Отделно от това жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е приложил императивни материалноправни норми за спирането и прекъсването на давността. Счита, че със заявяване на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС с подаване на отговора на исковата молба е прекъсната погасителната давност за предявеното вземане, а отделно от това за периода 26.01.2009 г. – 16.06.2011 г. производството по делото за делба е било служебно спряно поради наличието на друго преюдициално дело.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, ІV ГО и т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените правни въпроси, уточнени от състава на ВКС в съответствие с приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се състоят в това дали делбеният съд, който разглежда претенция по чл.346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС, следва да се съобрази с указанията на ВКС, дадени по повод разглеждане на спора за привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК във връзка с ползването на същия имот, както и дали съдът следва служебно да приложи императивна материалноправна норма.
Ответникът в производството Т. Г. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по парична претенция по чл.346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС, която е с цена над 5000 лв., поради което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Първият от поставените въпроси е обуславящ за изхода на правния спор, тъй като е свързан с данните по делото, че с определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, ІV ГО, постановено в производство по чл.344, ал.2 ГПК, са дадени указания на делбения съд във връзка с разглеждане на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за същия имот. Не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос, тъй като посоченото определение има различен предмет от обжалваното в настоящото производство решение и не дава отговор на поставения въпрос. Този въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-116 от 15.11.2016 г. по в. гр. д. № 1354/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 289,59лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасянето й, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: