О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр. София 08.07.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2219/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. М. в качеството му на процесуален представител на И. П. Д. и Д. Е. Н. против решение № 106/24.03.2016 г. по възз.гр.д. № 38/2016 г. по описа на Окръжен съд-Перник ,в частта, с която е отменено решение № 1137/30.11.2015 г., постановено по гр.д. № 03326/2015г. по описа на Районен съд-Перник и е уважен предявеният от З. И. И. против И. П. Д. и Д. Е. Н.,в качеството им на наследници на Е. Н. Д., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. ‚в“ ЗЗД за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт № 59, том IV, дело 969 от 25.03.1994 г.,до размера на ? ид.ч.от дарения имот и на основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД И. П. Д. е осъдена да заплати на З. И. И. сумата от 5778 лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на ? ид.ч. от процесния имот, с която се е обогатила при продажбата на притежаваните от нея ид.ч., извършена с нотариален акт № 46, том II, рег. № 3520, дело № 377 от 12.12.2014 г. на нотариус М. М., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, и И. П. Д. и Д. Е. Н. са осъдени да заплатят разноски.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационна проверка. Изложени са съображения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, обективирана в решение № 1018/04.11.2008 г. по гр.д. № 3693/2007г. по описа на ВКС, решение№ 263/08.06.2010 г. по гр.д. №1082/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 1031/30.12.2009г. по гр.д. № 4849/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 96/05.04.2011 г. по гр.д. № 352/2010г. по описа на ВКС, IV г.о., както и с дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1/21.0.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси: 1. „С оглед да се избегнат споровете, кога едно морално задължение на дарения за издръжка се трансформира в правно, не следва ли искането до надарения за заплащане на издръжка да бъде конкретно, ясно и мотивирано за нуждата, с посочване от каква сума месечно има нужда дарителят?“; 2. „Може ли искането на дарителя до надарения, в случай когато последният е починал и когато се предявяват претенции за издръжка към неговите наследници, с оглед разваляне на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. ‚в“ ЗЗД, да се доказва със свидетелски показния?“; 3. „Когато се отменя дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, не следва ли съдът при определяне на идеалната част от имота, за която се отменя дарението, при постановяване на диспозитива да се съобразява с разпоредбата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД?“.Сочи се бланкетно по отношение на всички въпроси основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от З. И. И., чрез процесуалния й представител адв. М. Х., в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен от З. И. И. срещу И. П. Д. и Д. Е. Н. за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 59, том IV, дело 969 от 25.03.1994 г. на нотариус И. И., с което З. И. И. и съпругът й Н. Д. И. са дарили на сина си Е. Н. Д. апартамент № 6, намиращ се в [жилищен адрес] на третия етаж на [улица]в [населено място], при запазено право на ползване до края на живота им, до размера на припадащата й се ? ид.ч. от дарения имот. Ответниците са легитимирани в качеството им на законни наследници на починалия Е. Н. Д.. Наред с главния иск З. И. И. е предявила срещу И. П. Д. при условията на обективно съединяване и иск с правно основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5 822 лв., представляващо стойността на ? ид.ч. от посочения имот, с която ответницата се е обогатила от продажбата на ? ид.ч., обективирана в нотариален акт № 46, том III, рег. № 3520, дело № 377 от 12.12.2014 г. Въззивната инстанция подробно и обосновано е изследвала свидетелските показания в съвкупност с приетите писмени доказателства и заключението по съдебно-икономическата експертиза. Установено е, че от 2012 г. здравословното състояние на ищцата се е влошило, тя не е могла да се грижи за себе си, нуждаела се е от непрекъснати грижи и човек, който да се грижи за нея. Взето е предвид, че необходимите средства за издръжката на ищцата, предвид здравословното й състояние възлизат на 1007 лв. месечно, а получаваната от нея пенсия, включително надбавките, е в размер на 548, 94 лв. Нуждата от издръжка е възникнала, докато дареният син на ищцата е бил жив и тя е поискала и получила от него необходимите й грижи. След смъртта на сина й, ищцата първо устно е поискала ответниците да полагат грижи за нея, а след това ги е поканила с нотариална покана да й заплащат издръжка, за да поеме разходите си за болногледач. Съдът констатирал, че ответниците не отговорили на поканата й и не проявили интерес към здравословното й състояние, не се грижили за нея и не я посещавали, с което поведение проявили непризнателност спрямо дарителката. Взел е предвид, че ответниците не дължат издръжка на други лица, получават трудови възнаграждения, след откриване на наследството са получили значителни суми от Пенсионно осигурителен фонд ‚Д.“ Ад и от Пенсионно осигурителен фонд „А.“ и е направил заключение, че са разполагали с достатъчно средства, за да помогнат на ищцата. По възражението на ответниците за липса на финансова възможност да изплащат издръжка на ищцата, съдът изрично е посочил,че по искането на ищцата те са могли да изберат дали да предоставят издръжка в натура лично или да осигурят необходимите средства за това. При тези мотиви съдът е достигнал до извода, че е налице фактическият състав на чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД и е уважил предявения иск за отмяна на дарението.
По иска с правно основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД срещу И. П. Д. ОС-П. е взел предвид, че продажбата на процесния апартамент, обективирана в нотариален акт № 46, том III, рег. № 3520, дело № 377 от 12.12.2014 г. е извършена преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението/10.06.2015 г./ и не засяга правата, които трети лица са придобили върху придобитите имоти. Съдът е приел, че стойността на обогатяването се равнява на пазарната цена на ? ид.ч. от процесния апартамент, съответстваща на претендираната сума от 5 778 лв., представляваща ? от данъчната оценка на имота. Посочил е, че при отмяна на дарението дарителят има право да претендира от наследниците на дарения връщане на дареното имущество, а ако същите са се разпоредили с него преди вписване на исковата молба, дарителят има право на обезщетение в размер на това, с което наследникът на надарения се е обогатил.С тези съображения е уважил и обусловения иск по чл. 227, ал. 5 ЗЗД за заплащане на обезщетение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с претендираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са формулирани конкретни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение. Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда, които могат да послужат като касационни основания, но не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, а едва при разглеждане на касационната жалба по същество. Оспорването на решаващите мотиви на въззивния съд не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд,тъй като дарителката е поискала конкретно, ясно и мотивирано издръжка от наследниците на надарения си син – първо е поискала устно предоставянето на грижи в натура, а след това с нотариална покана е поискала заплащането на издръжка, за да наеме болногледач. Следователно така зададен въпросът не е намерил разрешение в обжалваното решение. Вторият въпрос се отнася до процесуалната допустимост на свидетелските показания за доказване на правнорелевантни към конкретния случай факти. Процесуалните гражданско-правни норми по правило са императивни, неприлагането или неточното им прилагане от съда представлява процесуално нарушение, което е основание за неправилност на крайния съдебен акт. Ето защо поставеният въпрос се припокрива с оплакванията срещу правилността на решението, а не представлява основание за допускане на касационна проверка. Следва да бъде отбелязано, че решаващият извод на съда за нужда от издръжка и трансформиране на задължението за заплащане на издръжка от морално в правно е достигнат при преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, а не само при съобразяване на свидетелските показания. Повдигнатият трети въпрос е неясен и неточен и за настоящият състав не става ясно какво конкретно питане се домогват да обосноват касаторите. Въззвиният съд подробно и обосновано е изследвал правата в собствеността на процесния апартамент, като е съобразил, че същият е бил собственост на съпрузи при условията на СИО и е дарен на сина им, а след смъртта на надарения – правото на собственост е преминало в патримониума на наследниците му по закон при съответните идеални части. В този момент ответницата се е разпоредила с притежаваната от нея ид.ч. от апартамента, обогатила се,поради което е налице основание за дължимост на обезщетение по чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Освен неясната формулировка, както вече нееднократно беше посочено оспорването на изводите на съда по съществото на спора е касационно основание и не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че бланкетното заявяване, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не може да обуслови наличие на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,а жалбоподателите следва да обосноват допускането на това основание, като изложат мотивирани съображения.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателите следва да бъдат възложени и сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА – адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда, но следва да не е по-нисък от посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая – съгласно чл. 9, ал. 3 -за изготвяне на отговор без явяване в открито заседание е в размер на 500/петстотин/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 / 24.03.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 38/2016 г. по описа на Окръжен съд -Перник.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Е. Н., ЕГН [ЕГН] да заплатят на адв. М. Х. от АК – [населено място] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на материално-затруднено лице.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: