О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 11.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №839/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Й. срещу решение №193 от 01.07.2008г по гр.дело № 3692/2007г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 16.07.2007г на Софийски районен съд , по същество в трудов спор по чл. 358 ал.2 от КТ е отхвърлен иск за незаконосъобразност на наложено дисциплинарно наказание,като предявен срещу ненадлежна страна. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въпросът за надлежната страна е предмет на изрични норми на КТ и за случай, във който работодателят 1. С. „ Б. К. ” гр. С. е бил е персонифициран от ищцата чрез посочване на представляващия го директор, съдилищата неправилно приемат да се касае за „ненадлежна страна” по иск , предявен срещу ответник физическото лице. Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.1от ГПК, по същество доводите за противоречиво прилагане на §1 т.1 от ДР на КТ , като в обратен на постановеното от Софийски градски съд смисъл Върховен касационен съд е приемал въпроса за надлежната страна в трудов спор за процесуален , по допустимостта на решението и от кръга на служебната преценка. .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване .
При разрешаването на трудов спор по същество Софийски градски съд е приел ,че съдържанието на исковата молба в титулната част и заявените от ищцата уточнения спрямо лицето на ответника , дават основание искът да се приеме за предявен срещу ненадлежна страна, т.е срещу директора на училището – работодател като физическо лице , макар от съдържанието и петитума на исковата молба да е ясно кой е легитимирания в трудовия спор работодател и макар уточненията , изискани по реда на чл. 100 ал.3 от ГПК (отм) да са в смисъл ,че посочената И. М. е „ответник” в качеството си на директор на 101С. „Б”.
Върховен касационен съд приема доводите на защитата за противоречиво решаван в практиката въпрос , който е съществен . Това е процесуалният въпрос за съдържанието на указания за отстраняване нередовнаст на искова молба и действията на съда за случаи , които налагат съобразяване с разпоредбата на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и същевременно страната допуска неправилна употреба на термини и понятия с юридическо значение, по повод на изискани от нея уточнения . Вторият въпрос е за съответствието на самите указания със служебното задължение на съда като правозащитен орган ,когато на страната се заявява да избере между две възможности , едната от които пряко обуславя десезиране , недопустимост или отхвърляне на иска . Като е постъпил именно така и е извел съдържание , което не е съответно на волята на ищцата , нито на обстоятелствата и петиума по иска и като е изчерпал решаващата си дейност до констатацията ,че физическото лице не е работодател , т.е касае се за ненадлежна страна в материалноправен смисъл ,Софийски градски съд е постановил решение , което налага касационна проверка и по критерия на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид което Върховен касационен съд .
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №193 от 01.07.2008г по гр.дело № 3692/2007г. на Софийски градски съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .