3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.604
София.30.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 326/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд, гр.София срещу решение № 174 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 2183/2006 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение – ІV „Г” състав, с което е оставено в сила решение от 06.04.2006 г. по гр.д.№ 2157/2005 г. на Софийски районен съд, 29 състав за отхвърляне на предявените, на основание чл.91 от Закона за застраховането/отм./ , във вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД, искове срещу: „С. и възстановяване- СВ” АД, както и срещу евентуалните ответници – Д. и възстановяване” и Г. Н. Деянов.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.91 ЗЗ/отм./, във вр. с чл.114 ЗЗД. Според касатора неправилно въззивният съд е зачел датата на непозволеното увреждане като начална дата, от която започва да тече давността и спрямо нея е направил извод за погасяване по давност на вземането на Гаранционния фонд/ГФ/ спрямо евентуалните ответници към момента на предявяване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос – за момента, от който вземането на ГФ за платеното на третото увредено лице застрахователно обезщетение е станало изискуемо и съответно за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането по чл.91 ЗЗ/ отм./ Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна и казуална практика на ВКС – ППВС № 7/1977 г.; Р. № 117/03.12.1962 г. на ОСГК на ВС; Р. № 449/18.03.2002 г. на V г.о.; Р. № 667/09.10.2008 г. и Р. № 178/21.10.2009 г., ІІ т.о.
Ответникът по касация – Държавно предприятие „С. и възстановяване”, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил фактическите и правни изводи на първата инстанция за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.91 ЗЗ/ отм./ по съображения за недоказаност на предпоставките за гаранционната отговорност на главния ответник, като възложител на работата и за погасяване по давност на исковете срещу конституирания по реда на чл.117, ал.4 ГПК/отм./ ответник – Държавно предприятие „С. и възстановяване” и срещу Г. Д., като причинител на непозволеното увреждане. Прието е, че моментът, от който започва да тече погасителната давност е този на настъпване на деликта.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Формулираният от касатора материалноправен въпрос, е значим за изхода на делото, поради което е осъществена общата предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касационно обжалване. Доказано е и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл.88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя, е разрешен от въззивната инстанция в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд – ППВС № 7/1977 г., както и решения, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК – Р.№ 178/21.10.2009 г., ІІ т.о.; Р. № 173/30.10.2009 г., ІІ т.о., Р.№ 53/16.07.2009 г., І т.о. Предвид наличието на основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценява доколко не е налице и основание по т.2, предвид представената от касатора казуална практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 31.10.2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение – ІV „Г” състав.
УКАЗВА на касатора – Г. фонд, гр.София, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 210.45/двеста и десет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: