О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София 16.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 юли хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4811 описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Т. П. Т., чрез адв.Н. Р. срещу решение № 4672/11.07.2018 г. по в.гр.дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 16982/26.10.2016 г. по гр.дело № 16747/2016 г. на Софийски районен съд и вместо него е изменен на основание чл.51,ал.4 СК утвърдения със споразумение между страните с решение от 22.10.2012 г. по гр.дело № 18031/2012 г. на СРС режим на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. К. Ж. като е определен следния режим на лични отношения: 1. Всяка нечетна седмица на годината, с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя. 2. Всяка четна седмица на годината, от 18:00 часа в сряда, с преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час. Постановено е,че режимът, определен в точка първа и втора, не се прилага по време на режимите, посочени в точка трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, а също и на рождения ден на майката – 27 февруари. 3. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата есенна ваканция, считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището. 4. Всяка четна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и трети декември до 19:00 часа на двадесет и осми декември. 5. Всяка нечетна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и осми декември до 19:00 часа на втори януари на следващата четна година. 6. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата междусрочна ваканция, считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището.7. За Великденските празници – всяка четна година, с преспиване, от 18:00 часа на четвъртък, предхождащ Разпети Петък, до 19:00 часа на Светлия Понеделник. 8. Всяка четна година, с преспиване, за цялата пролетна ваканция, считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището.9. На рождения ден на бащата – 15 февруари, както следва:
– ако е събота – от 10:00 ч., с преспиване, до 18:00 часа в неделя;
– ако е неделя – от 10:00 ч., с преспиване, до сутринта в понеделник и ангажимент завеждане на детето в училище за първия учебен час;
– в останалите учебни дни за детето – от 18:00 ч. на съответния ден (15.02), с преспиване, и ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час на следващия ден. 10. Тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като всяка година, до края на месец май, двамата родители се задължават да се уведомят взаимно за планирания график за вземането на детето през лятната ваканция. Постановено е, че режимът, определен в точка първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, не се прилага, когато детето участва в т. нар. “бели“, “зелени” или “сини” училища, както и в училищни лагери.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. Ж. посочен в касационната жалба.
В изложението са формулирани въпросите: 1.допустимо ли е въззивният съд при определяне на режим на лични контакти между дете и родител да постанови решение, без да обсъди по никакъв начин в мотивите си установен със заповед за защита акт на домашно насилие от страна на родителя, титуляр на правото на лични контакти спрямо детето и другия родител, 2.допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което се засягат пряко интересите на дете и се определя режим на лични контакти между детето и единия му родител, без да обсъди по никакъв начин в мотивите на решението си желанията и чувствата на детето, установени в производството и противоречащи на изводите на съда, 3. задължен ли е съдът да извърши анализ на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно ,както и да даде отговор на всички възражения на страните, както и следва ли съдът да вземе предвид при произнасянето си всички факти от значение за спора, включително тези настъпили в хода на висящия процес, 4.допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което се засягат пряко интересите на дете, което решение се основава само и единствено на заключение на вещо лице по допусната единична експертиза, без анализ на обстоятелството това заключение кореспондира ли на останалите събрани доказателства, решени при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. П. Ж., чрез адв.Н. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че режимът между бащата и детето К., е бил регламентиран по споразумение между страните, утвърдено от съда с Решение № III-125-19/22.10.12 г. по гр.д. 18031/12 г. по описа на СРС както следва: бащата има право да вижда и взима детето К. всяка втора и четвърта седмица на месеца в сряда от 18:00 часа до 20:30 часа, без преспиване, всяка първа, трета и пета седмица от месеца във вторник от 18 часа до 20:30 часа и в събота от 10:00 часа до 21:00 часа до навършване на 5-годишна възраст на детето; след навършване на 5-годишна възраст на детето – всяка първа, трета и пета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя с преспиване, като се запазва и режима на лични отношения и в останалите дни, посочени по-горе; на рождения ден на бащата – 15 февруари – от 15:00 часа до 20:00 часа; 20 дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като бащата ще взема детето за не повече от 10 работни дни наведнъж до навършване на 5-годишна възраст; 1/3 от зимната ученическа ваканция; 1/3 от пролетната ученическа ваканция; всяка нечетна година от 9:00 часа на Бъдни вечер до 20:00 часа на Коледа; всяка четна година от 9:00 часа на 30 декември на съответната година до 20:00 часа на 2 януари на следващата година, всяка четна година на Великден – от 09:00 часа до 20:00 часа. За времето, през което детето се намира при бащата, същият се задължава да допуска майката при детето при необходимост от това. За времето, през което детето се намира при майката, същата се задължава да допуска бащата при детето при необходимост от това.
Съдът е обсъдил и възприел заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихорлогична експертиза, изготвения социален доклад на Дирекция”Социално подпомагане” Красно село гр.София, показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените писмени доказателства и е приел, че от постановяването на Решение № III – 125 – 19/22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 18031/2012 г. по описа на СРС, с което е утвърдено постигнатото споразумение между молителите по чл. 51 СК, включително и досежно режима на лични отношения между бащата и детето, към настоящия момент са изминали повече от пет години, като по време на утвърждаване на споразумението, детето е било на четири години, а понастоящем е на почти 10 години, че същото вече е ученичка. С оглед на посоченото е формиран извод, че е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК. Прието е, че първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на страните за изменение на Решение № III – 125 – 19/22.10.2012 г. в частта относно режима на лични контакти на бащата с детето, следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановена промяна в така утвърденото споразумение досежно режима на лични контакти. Според въззивния съд този режим следва да бъде изграден на база предложения такъв както в проекто-споразумението, представено по делото от бащата, така и на база предложения такъв от майката, включително в представените пред въззивната инстанция от нея писмени бележки.
Прието е, че режимът следва да кореспондира с най-добрия интерес на детето и да бъде съобразен с обстоятелството, че детето е пораснало и посещава училище, а също и че то има необходимост от социални контакти с деца на неговата възраст. Прието е също, че не съществуват никакви рискове за детето К. Ж. при контактите му с неговия баща К. Ж., че бащата има много добър родителски капацитет, детето е привързано към своя баща и се чувства щастливо, когато са заедно. Посочил е, че детето К. няма негативно отношение към баща си и между двамата е налице емоционална връзка. Поради посоченото съдът е извел извод, че не намира за уместно да бъдат ограничавани контактите на бащата с детето, когато на същото му предстоят училищни изпити, матури и/или тестове.
Приел е, че режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен в случай, че детето участва в т. нар. “бели“, “зелени” или “сини” училища, както и училищни лагери, като бащата в тези случаи не следва да се ползва от определения режим на лични контакти с детето.
Посочил е, че следва да бъде премахнат режимът на лични контакти във всяка втора и четвърта седмица на месеца в сряда от 18.00 ч. до 20.30 ч. без преспиване, както и този във всяка първа, трета и пета седмица на месеца във вторник от 18.00 ч. до 20.30 ч. без преспиване, като вместо това се определи режим на лични отношения на бащата с детето всяка четна седмица на годината, от 18:00 часа в сряда, с преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час, че по този начин бащата ще може да осъществява пълноценен режим на лични контакти с детето не само през уикендите, но и в делнични дни, като нито времето на детето, нито времето на родителите, ще бъде разкъсвано от ангажимента за вземането на детето от бащата само за два часа и половина и съответното му връщане на майката.
Въззивният съд е приел, че удачен би бил режимът на лични отношения между бащата и детето, а именно: бащата има право да вижда и взима детето, както следва:
1. Всяка нечетна седмица на годината, с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя.
2. Всяка четна седмица на годината, от 18:00 часа в сряда, с преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час, като режимът, определен в точка първа и втора, не се прилага по време на режимите, посочени в точка трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, а също и на рождения ден на майката – 27 февруари.
3. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата есенна ваканция, считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището.
4. Всяка четна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и трети декември до 19:00 часа на двадесет и осми декември.
5. Всяка нечетна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и осми декември до 19:00 часа на втори януари на следващата четна година.
6. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата междусрочна ваканция, считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището.
7. За Великденските празници – всяка четна година, с преспиване, от 18:00 часа на четвъртък, предхождащ Разпети Петък, до 19:00 часа на Светлия Понеделник.
8. Всяка четна година, с преспиване, за цялата пролетна ваканция, считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището.
9. На рождения ден на бащата – 15 февруари, както следва:
– ако е събота – от 10:00 ч., с преспиване, до 18:00 часа в неделя;
– ако е неделя – от 10:00 ч., с преспиване, до сутринта в понеделник и ангажимент завеждане на детето в училище за първия учебен час;
– в останалите учебни дни за детето – от 18:00 ч. на съответния ден (15.02), с преспиване, и ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час на следващия ден.
10. Тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като всяка година, до края на месец май, двамата родители се задължават да се уведомят взаимно за планирания график за вземането на детето през лятната ваканция, като режимът, определен в точка първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, не се прилага, когато детето участва в т. нар. “бели“, “зелени” или “сини” училища, както и в училищни лагери.
При тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение и е определил режим на лични отношения на бащата К. Ж. с детето К. Ж. както е посочено по-горе.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 217/27.05.2017 г. по гр.дело № 6851/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК касационно обжалване е допуснато по въпросите за критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.
Съдебният състав се е позовал на задължителната съдебна практика, с която се приема, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Прието е, че е константна съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 712/15.02.2011 г. по гр.дело № 81/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК.
С решение № 91/19.03.2014 г. по гр.дело № 6859/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК обжалване е допуснато по материалноправния въпрос обуславя ли се интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от установяването на факта на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия или от факта на ограничаването на контактите между детето и единия родител от другия. По този въпрос съдът е приел, че първото обстоятелство има значение за моралния облик на родителя и неговите възпитателски качества, а второто – за пригодността на родителя да отглежда и възпитава правилно малолетното дете. Посочено е, че се касае за обстоятелства, релевантни при преценката на интереса на детето, съгласно приетото при действието на СК – 1968 г. (отм.) Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/ 12.11.1974 г., с което са дадени задължителни указания на съдилищата кои са критериите, от които се ръководи съда при решаване на въпроса кому от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях. Прието е, че указанията в Постановлението са релевантни си и при действието на СК – 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС, даденото с него тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК – 2009 г., който закрепва нормативно някои от посочените в Постановлението критерии (чл.59 ал.4 СК). При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.
Прието е, че фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия в присъствието на детето сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права. На такава недостатъчност сочи и обстоятелството, че единият родител отчуждава детето от другия и го настройва срещу него и близките му. Съдът съобразява тези факти и с оглед обстоятелствата по делото може да реши, въпреки наличието им, да предостави упражняването на родителските права на родителя, упражнил домашно насилие или настройващ негативно детето спрямо другия. Това обаче предполага да са налице достатъчно основания за формиране на извод, че макар у този родител да е налице дефицит на възпитателски капацитет, все пак интересът на детето налага той да бъде предпочетен пред другия (било защото неговите качества са също недостатъчни, защото фактически не е в състояние да упражнява родителските права или по други подобни причини). При равни други условия, обаче, наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие, предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от цитираната практика на ВКС. Режимът на лични отношения на детето К. Ж. с нейния баща К. Ж. е определен, като е извършен анализ и оценка на всички установени по делото правнозначими обстоятелства с водещ критерий интереса на детето. Съдът е взел предвид възрастта на детето, обстоятелството, че е ученичка, родителският капацитет на всеки от родителите – установен по делото като много добър по отношение на осигуряване на нормални условия на живот – училище, безопасна среда, грижи за здравето и образованието, че няма данни за формиран синдром на родителско отчуждение при К., че детето е емоционално привързано и към двамата родители, че е налице конфликт на лоялност, в който детето е поставено и от двамата родители, чрез въвличането му в техните междуличностни взаимоотношения, че детето няма негативно отношение към баща си, че се чувства щастливо, когато са заедно, че между двамата е налице емоционална връзка. Обсъдена е и приложената по делото заповед за незабавна защита от 22.12.2017, с която е задължен К. П. Ж. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. П. Т. и К. К. Ж.. С оглед на посоченото решаващите правни изводи на въззивния съд относно определения режим на лични контакти на детето К. с неговия баща не са в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради това и не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по втори и четвърти въпроси от изложението. Въпросите касаят правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По тези въпроси съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Неустановяване на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по втори и четвърти въпроси от изложението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
С решение № 63/17.07.2015 г. по т.дело № 674/2014 г. на ВКС, II т.о. по чл. 290 ГПК е прието, че според задължителните указания в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция. За да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Прието е, че процесуалноправният въпрос за мотивирането на въззивното решение е обсъждан многократно и в създадената след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. задължителна практика на ВКС, намерила отражение в решения,постановени по чл.290 ГПК. Посочено е, че при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство е възприето разрешението, че и при действието на ГПК от 2007 г. въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 ГПК; Разпоредбата на чл.272 ГПК, в която е предвидена възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не освобождава въззивния съд от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях.
С решение № 115/15.08.2016 г. по т.дело № 3428/2014 г. на ВКС, II т.о., по чл.290 ГПК е възприета постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и в решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че са разгледани неправилно възражения, които са преклудирани, например поради недопустимо или неправилно продължен или възстановен срок за отговор на исковата молба, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички относими и релевирани своевременно възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. Обжалваното въззивно решение съдът е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, формирал е свои фактически и правни изводи, като е обсъдил възраженията и доводите на страните, които са от значение за спора и това е отразено в мотивите към решението. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Съдът не обсъжда цитираните от жалбоподателката решение № 110/220.05.2018 г. по гр.дело № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о.и решение № 55/03.04.2014 г. по т.дело № 1245/2013 г. на ВКС, I, постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите са разрешени правни въпроси, различни от посочения по-горе. Съдът не обсъжда и цитираното определение № 176 по гр.дело № 4185/2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК, тъй като същото е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По първи и трети въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно чл.280,ал.1,т.2 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с актове на Конституционния съд на РБългария или на Съда на Европейския съюз. Такива актове не са цитирани от жалбоподателката и поради това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първи и трети въпроси.
По същите въпроси не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание, т.е. не е посочил какво е значението на посочените правни въпрос – 1-ви и 3-ти за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси,касаещи приложението на нормата на чл. 127 СК и чл. 235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от ищцата Т. П. Т., чрез адв. Н.Р..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 4672/11.07.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от ищцата Т. П. Т., [населено място], [улица], ет.4,ап.20, чрез адв.Н. Р., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2,ап.7, чрез адв.Н.Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: