1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2582 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 82 от 02.03.2017 г. по в. гр. д. № 2/2017 г. на Плевенския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 144 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 213/2016 г. на Никополския районен съд, е променена квотата на съделителя В. Х. Г. в допуснатите до делба три земеделски земи (12/108, вместо приетите от районния съд 3/108) и е отхвърлен искът за делба по отношение на съделителката Н. С. А..
Въззивният съд е приел, че земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на общия наследодател Л. П. Н., починал през 1977 г. Наследници на Л. Н. са преживялата му съпруга Р. С. Н., починала през 1981 г. и низходящите на неговите братя и сестри: И. П. Н., починал 1990 г.; Е. П. И., починала 1964 г. и Д. П. С., починала 1974 г. Прието е, че бракът между Л. Н. и Р. Н. е продължил повече от 10 години, поради което нейните наследници /низходящи на братя и сестри/ получават общо 2/3 от процесните земеделски земи, а наследниците на Л. Н. – 1/3 ид. част. Единствената наследница на Е. – Н. С. А., която притежава квота в съсобствеността 1/9 ид. част / 1/3 от 1/3/ се е разпоредила в полза на чуждо за съсобствеността лице – В. Х. Г. с повече от притежаваните права – общо 3/12 ид. части. Прието е, че тя е прехвърлила цялата своя собственост в трите ниви, затова по отношение на нея искът за делба следва да бъде отхвърлен. Вместо нея в делбата следва да участва приобретателят В. Г., който притежава 1/9 или 12/108 ид. части от трите имота, а не 3/108, колкото му е определил първоинстанционният съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителя В. Г. М., по чиято искова молба е било образувано делото за делба.
Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е отхвърлил иска за делба по отношение на Н. А. и е завишил квотата на съделителя В. Г.. Не излага съображения в подкрепа на тезата си. Счита, че въззивното решение противоречи на чл.9а ЗН, а освен това съдът не обсъдил всички доказателства по делото.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се формулира правен въпрос по чл.280, ал.1. Изложено е само оплакване, че определената на ответника В. Г. квота в съсобствеността не съответства на действителните му права. Жалбоподателят се позовава на ТР № 1/04.11.1998 г. по тълк. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС и на решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр. д. № 848/1996 г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството В. Х. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя е процесуално недопустима поради липса на правен интерес, тъй като въззивното решение не променя квотата на касатора. Изложени са и доводи по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивния съд по иск за делба, за което няма ограничения за допускане на касационно обжалване с оглед цената на иска.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като всеки съделител има правен интерес в делбата да участват всички съсобственици на имота, за да бъде тя действителна. Жалбоподателят счита, че в делбата следва да участва и Н. А., спрямо която искът за делба е отхвърлен с въззивното решение. Това определя и правния интерес от подаване на касационната жалба.
Не съществуват обаче основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е от значение за изхода на конкретното дело. Прието е, че ВКС не е задължен да изведе въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчно основание за ВКС да откаже допускане на касационно обжалване.
В настоящия случай жалбоподателят не поставя правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а излага единствено оплакване, че неправилно въззивният съдът е изключил от делбата Н. А., като с нейната квота от 3/108 ид.части от имота той е завишил квотата на съделителя В. Г.. Това оплакване засяга правилността на въззивното решение и ВКС не може да го разгледа в настоящата предварителна фаза по допускане на касационно обжалване. Оплакването не кореспондира и с данните по делото, според които наследниците на Л. Н. по съребрена линия са от три колена и те общо поделят 1/3 от наследственото имущество /другите 2/3 са за наследниците на преживялата съпруга/, а Н. А. е единствен наследник от едното коляно, т.е. с квота 1/9 ид.ч., с която изцяло се е разпоредила в полза на В. Г..
Жалбоподателят няма правен интерес да се позовава на ТР № 1/04.11.1998 г. по тълк. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, което касае тълкуване на понятието „последващ съпруг”, включено в разпоредбата на чл.9а ЗН. Въззивният съд е отказал да приложи чл.9а ЗН, който изключва наследниците на последващ съпруг от наследяването на възстановени земеделски земи на наследодателя в определени случаи. Това разрешение изцяло ползва жалбоподателя В. М., който е наследник на преживялата съпруга Р. Н. и ако предпоставките на чл.9а ЗН бяха налице, той не би имал дял в съсобствеността. Другото решение, на което се е позовал жалбоподателят – решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр.д. № 848/1996 г. на ВКС, І ГО, засяга въпрос, който не възниква по настоящото дело – кога се счита че правата по едно завещание са упражнени. Това решение също не може да обуслови допускане на касационно обжалване поради противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 02.03.2017 г. по в. гр. д. № 2/2017 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: