О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София 21.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1297 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. Й. М., действаща чрез адв. Л. Л. Паунова от Софийска адвокатска колегия срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 31.03.2011 г. по гр.д. № 9820/2010 г., поправено с решение от 17.09.2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], София, представлявано от инж. Е. Г. чрез юрисконсулт Ж. Л. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на разноските, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете на Л. М. против [фирма], София иск за връщане на удържани без основание суми от заплатата на М. – режийни и консумативи за жилището, предоставено й под наем, както и за заплащане на лихви за забава.
Въззивният съд е установил, че на 28.03.2003 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който на М. е предоставено ведомствено жилище, з което дължи месечен наем от 20 лв., както и приспадащите й се задължения за консумативни разноски към жилището. Страните са се споразумели задълженията за консумативни разноски да се определят по методика за разпределението им между отделните потребители, на основание протокол № 4/19.12.2003 г. на Съвета за социално сътрудничество.
Установено е по делото, че работодателят, който се явява и наемодател на М. в периода 01.01.2006 г. – 01.02.1009 г. е удържал всеки месец от служителя – наемател сума, съответна на размера на месечния наем от 20 лв. и консумативи, определени според възприетата от страните Методика. Последното е установено от допълнително заключение на съдебна експертиза.
Направен е извод, че получените от търговското дружество суми не са без основание, поради което иска е отхвърлен, ведно с претенцията за лихви и разноски.
Поставеният в изложението въпрос „Допустимо ли е сключен между страни по делото писмен договор за наем да бъде променян едностранно от едната страна, без наличие на писмено известяване на другата и при фактическа липса на съгласие за такава промяна и у двете страни по договора?” е неотносим към постановеното от въззивния съд. Той не е установил подобни факти, нито е достигнал до правен извод за промяна в клаузи по наемния договор. Видно от съдържанието на касационната жалба и на изложението, касаторът М. не прави разлика между сумата, дължима като наемна цена и тази за месечните консумативни разходи. Първата е цифрово определена в договора и не е променяна. Сумите, платени за консумативни разходи не са част от наема, но се дължат от М. по силата на наемното правоотношение за ползваното от нея жилище. Размерът им е различен – с оглед месечното ползването и не е номинално определен по договора, но в него са уговорени правилата, по които ще се изчислява дължимата сума от всеки абонат в сградата.
Вторият въпрос „Следвали при решаване на въпроса за начина на определяне на разходите за консумативите и другите видове разходи…, да се прилага общата нормативна уредба – ЗЗД, ПУРНЕС или те трябва да се определят по Основните правила за устройство и експлоатация на постоянните общежития за работници и служители, които се прилагат за жилищата, включени в капитала на общинските търговски дружества, с които е съобразена Методиката, приета от Съвета за социално сътрудничество?”, е от значение за постановения резултат по спора. Разрешаването на този въпрос, обаче не е разрешен в противоречие са приложените съдебни решения. В тях той не е изобщо изследван. От друга страна, възприетото от въззивния съд, че следва да се зачете постигнатата между страните договореност по този въпрос, е в съответствие с принципните разрешения по приложените съдебни решения, че договорът има силата на закон между страните.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 580 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски градски съд от 31.03.2011 г. по гр.д. № 9820/2010 г., поправено с решение от 17.09.2011 г.
ОСЪЖДА Л. Й. М. да заплати на [фирма], София, представлявано от инж. Е. Г. сумата в размер на 580 лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: