О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5222/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№42340/09.4.2013 г., подадена от [фирма] – С., против определение от 19.3.2013 г. по гр.д.№5967/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, с което е върната частна жалба, вх.№20152/20.02.2013 г. срещу определение от 02.10.2012 г. по същото дело, с което е открито производството по оспорване на представено писмено доказателства – протокол с дата на издаване от името на [фирма] от 25.9.2012 г. В посоченото определение е прието, че определението на съда за откриване производство по оспорване на представения писмен документ не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, поради което не подлежи на обжалване.
В частната жалба, предмет на настоящото производство, се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството по частна жалба, вх.№20152/20.3.2013 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Определението на Софийския градски съд е правилно.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е върнал частната жалба. Разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК сочи, кои определения на съдилищата подлежат на обжалване. Върната частна жалба не попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Тя не попада и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като това изрично не е предвидено в процесуалния закон – чл.193 ГПК не предвижда такава възможност.
Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.3.2013 г. по гр.д.№5967/2013 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, с което е върната частна жалба, вх.№20152/20.02.2013 г., с което е върната частна жалба, вх.№20152/20.02.2013 г. срещу определение от 02.10.2012 г. по същото дело, с което е открито производството по оспорване на представено писмено доказателства – протокол с дата на издаване от името на [фирма] от 25.9.2012 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: