3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№605
С., 20.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 502 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. С., Л. К. Ж. и Е. И. Л. против определение № 210 от 6.07.2011 г., постановено по гр.д. № 634/2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение от 19.01.2011 г. по гр.д. № 3752/2006 г. на Софийски градски съд и е прекратено касационното производство.
Ответникът по частната жалба В.”М.-К.”, [населено място] оспорва основателността й, а Читалище „О. П.” РПК”Н.”-С. и [фирма] не са изразили становище.
Частната жалба е процесуално допустима и разглеждана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че цената на предявените обективно и субективно съединени установителни и осъдителни искове за собственост върху */* ид.ч. от процесния УПИ съгласно представената данъчна оценка и с оглед чл.55, ал.1, б.”Б” ГПК /отм./ е 1273.07 лв. и тъй като касационната жалба е постъпила след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, то касационното производство се явява недопустимо.
Атакуваното определение е законосъобразно.
Неоснователни са доводите, че неправилно съдът е приложил занижените критерии за цена на иска по ГПК-отм. и същевременно завишените критерии по чл.280, ал.2 ГПК в сила от 21.12.2010 г. Съдебното производство е образувано на 23.09.2004 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В случая цената на иска е удостоверена с представеното удостоверение, издадено на 6.01.2005 г. – лист 34 от първоинстанционното дело и не е изменяна по реда на чл.116 ГПК /отм./ в хода на съдебното производство.
По отношение допустимостта на касационно обжалване се прилага процесуалния закон, действащ към момента на подаване на касационната жалба. Съгласно § 25 ПЗР З. /ДВ бр.100/2010 г./ по досегашния ред се разглеждат висящите производства, а към 21.12.2010 г. не е имало инициирано касационно производство. Касационната жалба е постъпила на 16.03.2011 г., поради което при преценка допустимостта й приложение намира разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/2010 г./, т.е. на касационно обжалване подлежат въззивни решения по искове с цена над 5000 лв.
Неоснователни са и доводите, че в случая съдът неправилно е определил цената на иска, като не е съобразил, че цената на установителния иск за собственост е 2521.08 лв., а цената на иска по чл.108 ЗС за нарушено владение е 5052.15 лв. съгласно чл.55, ал.1, б.”в” ГПК. Дори и да се приеме за основателна тезата, че данъчната оценка в размер на 10084.30 лв. и издадена за спорните * кв.м., а не за целия урегулиран поземлен имот, то и в този случай цената на всеки от обективно съединените искове по чл.97, ал.1 ГПК-отм. и по чл.108 ЗС е * от данъчната оценка или по 2521.08 лв. Р. иск е петиторен по своя характер и цената му се определя по правилото на чл.55, ал.1, б.”Б” ГПК-отм., а не по б.”В” на същия текст, отнасяща се до исковете за нарушено владение.
В обобщение правилно съставът на ВКС е преценил, че в случая цената на исковете е под размера на чл.280, ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010 г., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и касационната жалба е процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 210 от 6.07.2011 г., постановено по гр.д. № 634/2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: