Определение №605 от по гр. дело №547/547 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О         П        Р         Е        Д       Е        Л        Е       Н       И         Е
 
                                                  №   605
 
                                    ГР. София,  12.06.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3 юни през 2009 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 547/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на А. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №698/08 г., с което е отхвърлен искът й срещу „Вулкан ВС”ООД за признаване нищожността на сключения между страните предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот на ищцата, като имащ невъзможен предмет, на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.1 и 3 /същественият по делото материалноправен въпрос има ли договорът невъзможен – неопределен и неопределяем – предмет, предпоставящ претендираната нищожност е разрешен в противоречие с константна практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона/.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че по предварителния договор за отстъпване на право на строеж от ищцата върху неин недв. имот, скл. на 15.01.07 г., насрещната престация на ответника е за определени бъдещи вещи / обекти в бъдещата сграда, посочени по вид и разположение в договора, за които ищцата си запазва право на строеж/. Няма пречка предмет на престацията по предварителен договор да са бъдещи вещи; в случая задължението на отв. за тях е поставено в зависимост от две условия – одобрен инвестиционен проект и избор на ищцата; осъществяването им и построяването на сградата, с което избраните от ищцата обекти ще възникнат предпоставят тя да придобие правото на собственост върху тях, като насрещна престация по договора.
Същественият материалноправен въпрос има ли договорът невъзможен / неосъществим, неопределен и неопределяем/ предмет при начална фактическа или правна невъзможност, като се държи сметка за цялостния му смисъл / р №948/08 г./ е разрешен от ОС в съответствие с константната практика на ВКС, цитирана и от жалбоподателката. В случая конкретизирането на обектите, които ищцата ще получи и са посочени по вид, приблизителна квадратура и разположение в чл.3 от предварителния договор е предпоставено от нейния избор, по изготвен идеен проект – чл.6, с което те като дължима й престация по договора са определяеми. След конкретизирането им стават част от уговорката на страните, която окончателният договор ще възпроизведе / Р №1101/61 и №533/99 г./. За бъдещото възникване на предоставените с договора на ищцата обекти, чрез построяването им ответникът се е задължил – няма пречка да се договаря за бъдеща вещ, понеже условията за действителност на предварителния договор са същите като за окончателните / чл.19, ал.2 от ЗЗД, Р 572/03 г./.
Или процесният предварителен договор не е с невъзможен предмет откъм насрещната престация на ответника срещу обещаното му от страна на ищцата учредяване право на строеж върху недв. имот.
Различните като изводи и резултат решения на двете инстанции по делото не обосновават притиворечиво разрешаване на съществения материалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Различното разрешаване на въпроса и спора от инстанциите по делото /при цитираните по –горе решения на ВКС/ не сочи и на липсващо утвърдено последователно разбиране при разрешаването му в съдебната практика въобще, което да налага допускане на обжалването в хипотезата на т.3 от същата разпоредба – поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №698/08 г. от 5.12.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top