О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 01.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 4388 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от [фирма], приподписана от адв.К. С., срещу определение № 237/30.04.2013 г. по ч.гр.д.№212/2013 г. на Апелативен съд-гр.В..
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок , срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение ,във връзка с определяне подсъдност на спора пред административен съд и отнемане на възможността той да бъде разгледан от сезирания съд. К. съд намира,че то подлежи на касационен контрол, като принадлежащо към категорията на обжалваеми определения по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение №225/27.03.2013 г. по гр.д.№142/2013 г. на Добричкия окръжен съд.С него е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд-гр.Д..За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с искова молба на касатора са предявени искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в общ размер на сумата 33 824,15 лв.Същият е твърдял,че сумата е събрана по изпълнителни дела, образувани срещу него и че са му причинени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на данъчните органи при извършване на данъчна ревизия и издаване на данъчен ревизионен акт.Въззивният съд е счел, че предявеният иск е по чл.1 ал.1 ЗОДОВ и следва да бъде разгледан по реда на АПК съгласно чл.203 ал.1 от с.к. и чл.1 ал.2 ЗОДОВ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърди, че не е съгласен делото да се разгледа от Административен съд-гр.Д., тъй като срещу него са извършени престъпни деяния по чл.212 и чл.206 НК.Престъпления по чл.282 и чл.294 НК са извършили и длъжностни лица , но никой не е наказан. Счита,че задължение на Прокуратурата е да открие виновните лица. Твърди, че чл.1 ал.1 ЗОДОВ е противоконституционен, както и че с изпращането на делото по подсъдност в друг съд са нарушени конституционните му права. Производството по чл. 288 ГПК има за предмет допустимостта на касационното обжалване, което се предпоставя от наличието на общи основания – формулирани правни въпроси относно дадени от въззивния съд правни разрешения и допълнителни основания -развиването на тези въпроси в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, където са характеризирани двата вида касационни основания – по допускане на касационно обжалване и по неправилността на въззивния съдебен акт, но в случая касаторът не е направил това разграничение и е въвел основания по чл. 281, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, не може да бъде допуснато касационно обжалване.К. съд не констатира и твърдяното несъответствие между ЗОДОВ и Конституцията на РБ с оглед упражняване на правомощието му по чл.150 ал.2 от нея.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 237/ 30. 04. 2013 г. по ч.гр.д.№212/2013 г. на Апелативен съд-гр.В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: