3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 606
София, 10.12. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Стоил Сотиров
Членове:Маргарита Соколова
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 6684/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 237 от 26.09.2013 г. по гр. д. № 5682/2013 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., без разглеждане е оставена молба вх. № 7120 от 23.07.2012 г., подадена И. Д. И. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 167 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 3007/2013 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о.
Срещу това определение молителят е подал в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба и иска то да бъде отменено като неправилно.
Ответницата Т. П. С. счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., е приел, че молбата за отмяна има за предмет влязло в сила решение по чл. 307, ал. 2 ГПК, с което без уважение е оставена подадена от И. Д. И. молба за отмяна на влязло в сила определение № 65 от 22.01.2013 г. по ч. гр. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о. С това решение не е разрешен спор по същество със сила на пресъдено нещо. С него съдът е приел, че не е налице наведеното основание за отмяна, като преценката му по този въпрос е окончателна. Затова решението не подлежи нито на инстанционен, нито на извънинстанционен контрол. Поискана е отмяна на решение, което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК, поради което и подадената молба за отмяна е недопустима.
Обжалваното определение е правилно, съобразено със задължителното за съдилищата Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд, според т. 2 на което на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. То е съобразено и с естеството на отмяната, която е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл. 303 ГПК. С постановения в производство по чл. 307, ал. 2 ГПК съдебен акт не е разрешен със сила на пресъдено нещо правен спор между страните. Този акт е турил край на правния спор по поддържаните от молителя основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде предмет на отмяна. Ето защо оплакванията в частната жалба за допуснати нарушения на чл. 2 и чл. 10 ГПК са неоснователни.
Неоснователен е и доводът за наличие на хипотеза по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Той се поддържа с оглед обстоятелството, че част от съдебния състав, постановил обжалваното определение, се е произнесъл и със съдебни актове по гр. д. № 13/2012 г. на ВКС, І-во г. о.
В тази насока се установява, че гр. д. № 13/2012 г. на ВКС, І-во г. о., е образувано по молба за отмяна, подадена от И. Д. И.. Производството по делото се е развило в две насоки, като с определение № 83 от 01.03.2012 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК е прието, че: 1. молбата е частично недопустима и е оставена без разглеждане, и 2. в останалите части е допусната за разглеждане в открито съдебно заседание.
Това определение е обжалвано в първата му част и с определение № 165 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 188/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е потвърдено. Във връзка с подадена срещу определение № 165/26.04.2012 г. частна жалба са се развили следните производства: ч. гр. д. № 551/2012 г. на ВКС, І-во г. о., ч. гр. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о., гр. д. № 3007/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., като с решението по последното дело без уважение е оставена молба за отмяна на влязлото в сила определение № 65 от 22.01.2013 г. по ч. гр. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о., с което в сила е оставено определение № 571 от 12.11.2012 г. по ч. гр. д. № 551/2012 г. на ВКС, І-во г. о. Именно по отношение на решението по гр. д. № 3007/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., с обжалваното в настоящото производство определение е прието, че то не може да бъде предмет на отмяна.
По втората част на определение № 83 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 13/2012 г. на ВКС, І-во г. о., производството е продължило с разглеждане на молбата за отмяна в открито заседание и е постановено решение № 292 от 24.10.2012 г., както и разпореждане по жалба вх. № 10752 от 06.11.2012 г., която е приета за недопустима по съображения за изчерпан ред на защита, тъй като законът не предвижда възможност за обжалване на решението № 292 от 24.10.2012 г.
Като постановява, че не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция, разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК има предвид участие на съдия при решаване на едно и също дело в различните съдебни инстанции. Дали се касае за едно и също дело или за различни дела се определя от техния предмет. От изложеното по-горе при прегледа на делата следва извод, че гр. д. № 5682/2013 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., има предмет, различен от този по гр. д. № 13/2012 г. на ВКС, І-во г. о. Затова участието на част от съдебния състав по гр. д. № 13/2012 г. на ВКС, І-во г. о., в решаването на гр. д. № 5682/2013 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., не съставлява участие на съдии по същото дело, които да са взели участие при решаването му в друга инстанция, и не е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК като съществено процесуално нарушение, което да доведе до неправилност на обжалваното в настоящото производство определение.
Хипотезата по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, на която жалбоподателят също се позовава, не е мотивирана, а и данните по делото не сочат на обстоятелства, които да я обосновават.
Предвид характера на настоящото производство, което е такова по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите за наличие на отменителни основания по чл. 303 ГПК не могат да бъдат обсъждани.
В обобщение, подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и ще бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 237 от 26.09.2013 г. по гр. д. № 5682/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С. разноски за производството във Върховния касационен съд на РБ в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: