О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 606/30.10.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 6094 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
М. Т. В. обжалва определение № 265/ 21.07.2014 г. по гр. д. № 2478/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение оставя без разглеждане по същество нейната касационна жалба срещу решение № 1631/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 12/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. Оплакването в частната жалба е за погрешно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК.
От ответника по частната жалба [фирма] не постъпва отговор.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима. Тя е срещу обжалваемо определение – аргумент от чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Изхожда от легитимирана страна – тази, чието право на касационна жалба обжалваното определение отрича. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. В. срещу решение № 1631/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 12/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е отменено първоинстанционното, като въззивният съд е признал за установено по исковете, предявени при условията на чл. 255 ГПК (отм), че поради изтекла погасителна давност Е. Г. В., М. Т. В. и Т. Т. В. не са кредитори на [фирма] по вземане за трудово възнаграждение в размер на сумата 7 557. 70 $, което вземане да подлежи на принудително изпълнение. И настоящият състав на Върховният касационен съд намира за недопустима касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение.
На първо място, отрицателните установителни искове дружеството предявява срещу тримата наследници (деца и съпруга) на Т. Ф. В.. Последният е кредиторът, по отношение на когото е възникнало вземането за трудово възнаграждение с длъжник [фирма] в размера от 7 557. 70 $. Обикновено е другарството на ответниците, наследили кредитора при равни дялове (чл. 5 и чл. 9 ЗН). Цената на иска срещу М. Т. В. (единият от трите субективно съединени) е за сумата 4 106. 32 лв. Това е левовата равностойност на 2 519. 23 $, определена към датата на предявяване на иска (15.12.2005 г). Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Разпоредбата изключва допустимостта на касационната жалба, с която М. В. е поискала отмяна на въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу нея иск.
На второ място, М. Т. В. няма интерес от касационна отмяна на въззивното решение в частта, с която са уважени останалите два пасивно субективно съединени иска. Както вече бе отбелязано, другарството между наследниците на Т. Ф. В. е обикновено. Жалбата от обикновен другар няма действие по отношение на исковете, предявени от или срещу останалите другари (аргумент от чл. 216, ал. 1, изр. 2 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Т. В. срещу определение № 265/ 21.07.2014 г. по гр. д. № 2478/ 2014 г. на друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.