О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр. София, 21.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1582 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. срещу решение № 139/14.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 261/2011 г. на Ямболския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 195/18.04.2011 г. по гр. дело № 3415/2010 г. на Ямболския районен съд (ЯРС), е признато за установено, че жалбоподателката дължи на Д. Х. Д. сумата 7 000 лв., въз основа на договор за заем, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3125/2010 г. на ЯРС; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационното жалба – ищецът Д. Х. Д. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, от страна на жалбоподателката, като общо основание за допускане на касационното обжалване, е изведен процесуалноправният въпрос за правното значение на нарушенията на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. Жалбоподателката поддържа наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В тази връзка сочи, че въззивният съд се произнесъл по горния процесуалноправен въпрос в противоречие с т. 17 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че когато в първата инстанция страната е лишена от право на участие в процеса, е налице порок, обуславящ обжалването на първоинстанционното решение, но за тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като допуснатите нарушения могат да бъдат поправени от въззивния съд. Поддържа се, че в случая въззивният съд не отстранил нарушенията, допуснати от ЯРС при постановяване на решението. Предвид така твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото тълкувателно решение, наведеното от жалбоподателката допълнително основание за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира единствено в хипотезата на т. 1 от чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК, но не и в тази на т. 2 от същата разпоредба (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Както в обжалваното решение, така и в определението си по чл. 267, ал. 1, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал две процесуални нарушения: при наличие на данни за внезапно заболяване на жалбоподателката, е провел първото по делото открито съдебно заседание в нейно отсъствие; и не се е произнесъл – нито с определението си по чл. 140 от ГПК, нито в първото по делото открито съдебно заседание, по доказателственото искане на жалбоподателката за разпит на свидетели, направено с отговора на исковата молба. С оглед на това, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, искането на жалбоподателката за разпит на един свидетел пред въззивната инстанция не е преклудирано. Независимо от липсата на преклузия, окръжният съд е намерил това доказателствено искане за недопустимо, като попадащо под процесуалната забрана на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като в отговора на исковата молба жалбоподателката е признала, че тя е издала разписката, удостоверяваща процесния договор за заем, а с исканите свидетелски показания тя се домогва да опровергае съдържанието на така издадения от нея частен документ. Въззивният съд е приел също така в решението си, че допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не са съществени, тъй като недопускането на разпита на свидетели не води до промяна на решаващия му извод – именно поради недопустимостта на гласните доказателства за опровергаване съдържанието на изходящия от жалбоподателката частен документ, и тъй като правото на участие на последната, макар и нарушено в първоинстанционното производство, е било осигурено във въззивната инстанция.
От горното е видно, че формулираният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. този въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Не е налице обаче, соченото от страна на касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване в случая.
При точно и стриктно приложение на процесуалната норма на чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е приел за непреклудирано доказателственото искане на жалбоподателката за събиране на гласни доказателства по делото и се е произнесъл по него, като по този начин е отстранил последиците от допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и е осигурил надлежното упражняване на процесуалното право на участие на жалбоподателката в производството по делото. С оглед на това, въззивният съд не е разрешил изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос в противоречие с т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както се поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК; още повече, че при действието на новия ГПК от 2007 г., и конкретно – на изричната процесуална норма на чл. 266, ал. 3 от ГПК, изтъкнатото от жалбоподателката разрешение на този процесуалноправен въпрос в т. 17 от посоченото тълкувателно решение, е изгубило своето значение – досежно поправянето от въззивния съд на порочните процесуални действия на първата инстанция при събирането на доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, то същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 139/14.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 261/2011 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.