О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5349/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1741/08.4.2013 г., подадена от П. Г. Д. от [населено място] и С. К. Д. и П. И. А., двете от [населено място], против определение №83/27.3.2013 г. по ч.гр.д.№112/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С посоченото определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане частна жалба, вх.№2032/25.02.2013 г., от жалбоподателите в настоящото производство против разпореждане от 18.02.2013 г. по гр.д.№75/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд като процесуално недопустима. Изводът си съдът е обосновал с това, че разпореждането, което се атакува пред него е по администрирането на частната жалба и не попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, поради което не подлежи на обжалване.
В частната жалба, предмет на настоящото производство, се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Определението на Великотърновския апелативен съд е правилно.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба.
Разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК сочи кои определения на съдилищата подлежат на обжалване. Оставената без разглеждане частна жалба не попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Тя не попада и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като това изрично не е предвидено в процесуалния закон. В процесния случай се касае до администриране от първоинстанционния съд на частната жалба срещу негово разпореждане с оглед нейната редовност по смисъла на чл.275, ал.2, във връзка с чл.262, вр. чл.260, т.т.2 и 3 ГПК. Актовете по това администриране не подлежат на самостоятелен съдебен контрол.
Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №83/27.3.2013 г. по ч.гр.д.№112/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: