О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
Гр. С., 25.10.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 19.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2051/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Е. К. от [населено място] против определение № 497/09.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 588/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу протоколно определение от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 11283/2014 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, в частта, с която е конституирано Ю. БЪЛГАРИЯ АД като трето лице помагач на страната на ищеца.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправомерно и необосновано, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че третото лице евентуално следва да бъде конституирано като правоприемник на ищеца, а не като негова подпомагаща страна. По подробно изложени съображения, включително основани на допуснати нарушения на правото на ЕС и Международното право, се моли, след разглеждане на делото в публично съдебно заседание и събиране на доказателства, обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно, или обезсилено като недопустимо, или отменено като неправилно. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС относно тълкуването на чл.47 от Х. за основните права на ЕС.
Против частната жалба са подадени отговори от Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място] и от А. Б. А.Е. – Гърция, чрез клона си А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ К. [населено място] /преди заличаването му от ТР на 05.07.2017 г./ със становище за нейната неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
Съобразно нормата на чл.278 ал.1 ГПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да разгледа жалбата в открито заседание. В случая не са налице условия за това, т.к. поставеният за разрешаване пред ВКС въпрос не изисква нито събиране на доказателства с участието на страните, нито допълнително изясняване от правна страна. Разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, с която е мотивирана и преценката на въззивния съд за недопустимост на частната жалба, е ясна – определението, за да подлежи на обжалване с частна жалба, следва или да прегражда развитието на делото, или обжалването му да е изрично уредено в закона. Правилно съставът на САС е посочил, че актът на съда, с който се конституират трети лица – помагачи, не попада сред императивно уредените от закона обжалваеми определения. На първо място, то няма характера на преграждащо, а на следващо – само определението, с което не се допуска привличането /встъпването/ на трето лице – помагач, е изрично уредено като обжалваемо, видно от чл.220 ГПК. Нормата на чл.278 ал.1 ГПК не противоречи на норми на ЕС и на този етап няма основания за отправяне на преюдициални въпроси към съда на ЕС. Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 497/09.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 588/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: