О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 07.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 585 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 18028 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 10446/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 09.05.2012 г. по гр.д. № 7550/2011 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. Б. М. от [населено място] против У. [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на безсрочен трудов договор ищецът е работил като „лекар – главен асистент в Клиника по УНГ болести, отделение по детска оториноларингология” към У. [фирма], [населено място]. За допуснати нарушения на трудовата дисциплина при две хоспитализации на детето Г. И. на 07.12.2010г. и на 15.12.2010 г., изразяващи се в това, че не е запознал родителите с изследванията, които трябва да бъдат направени до края на първия ден от хоспитализацията, не е издал документ с всички реквизити за проведено и завършено лечение – нарушение на чл. 28, чл. 33 и чл. 34 от Правилника за условията и реда при извършване на прегледи и хоспитализация, не е назначил изследвания в деня преди операцията, не е спазил правилата за непрекъсната хоспитализация на 08.12.2010 г., като е допуснал детето да се върне в къщи същия ден след операцията, а при преглед на детето на 16.12.2010 г. не е назначил допълнителни изследвания и консултации за изясняване на причината за влошените кръвни показатели. Със заповед № 25 от 21.01.2011 г. на ищецът е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, като със заповед № 54 от 08.02.2011 г., работодателят е констатирал прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Наказанието е наложено на основание чл. 187, т. 3, т. 8, предложение второ и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, поради допускане на нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на Правилника за условията и реда при извършване на прегледи, изследвания и хоспитализация в У. [фирма], [населено място]. Прието е, че наказанието е наложено от работодателя законно – след приемане на обяснения от служителя; при спазване на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и при доказано нарушение на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователени са отхвърлени и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от М. Б. М. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът приложим ли е чл. 69 от Закона за лечебните заведения при уволнение на лекар, заемащ академичната длъжност по допълнителен трудов договор е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението към касационната жалба са изложени и доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 по въпроси относно доказателствата, въз основа на които следва да бъде изградена преценката на съда за законността на извършеното от работодателя уволнение. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. със задължителните постановки на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС са разрешени въпросите: следва ли прекратяването на трудов договор, сключен със служител, заемащ академична длъжност да бъде съгласувано с ректора на висшето медицинско училище и приложима ли е разпоредбата на чл. 69 ЗЛЗ, когато работодателят е У. болница; следва ли фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства; може ли решението да се основава само на дадените от служителя обяснения по чл. 193 КТ; как следва да се формират изводите на съда относно вината на наказания дисциплинарно и в частност обоснован ли е извод за допуснато дисциплинарно нарушение при доказателства, че лекарят не е попълвал медицинска документация при втория прием на детето и не е имал досег с него; следва ли лекарят, извършил операцията да носи отговорност за действия и бездействия на други лекари и при доказана порочна практика в болничното заведение.
Ответникът по касационната жалба У. [фирма] счита, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Повдигнатите от касатора въпроси по приложението на чл. 69 ЗЛЗ не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, когато в нормативен акт е предвидено работодателят да съгласува уволнението, да вземе становище, мнение или да информира друг орган, а не да вземе предварителното му съгласие, то не е налице предварителна закрила при уволнение; съгласуването не е равнозначно на предварително съгласие и в този случай липсата на такова не опорочава уволнението. Съгласно чл. 69, ал.2, т.3 ЗЛЗ, трудовите договори с лекарите-преподаватели се сключват и прекратяват след съгласуване с ректора на съответното висше медицинско училище, т.е. текстът не предвижда вземане на предварително съгласие от ректора на висшето медицинско училище, а съгласуване, каквото в конкретния случай е извършено от работодателя и съобразено при постановяване на съдебния акт. В този смисъл и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк.д. № 4 от 2013 г. ОСГК ВКС относно обхвата на предварителната закрила при уволнение. Предвид изложеното, повдигнатите от касатора въпроси приложим ли е чл. 69 от Закона за лечебните заведения при уволнение на лекар, заемащ академичната длъжност по допълнителен трудов договор и приложима ли е разпоредбата на чл. 69 ЗЛЗ, когато работодателят е У. б. се явяват без правно значение за изхода на делото.
Неоснователен е и доводът за допускане до касационно обжалване по въпроса следва ли фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и с постановките на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГТК ВКС, доколкото са приложими при действието на ограничения въззив по ГПК от 2007 г. и при съобразяване на чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички въведени с въззивната жалба доводи и при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Съдът се е произнесъл както по доводите за допуснати процесуални нарушения, така и по тези, касаещи изводите на първоинстанционния съд за доказаност на дисциплинарните нарушения, формирайки собствени изводи за съставомерността на нарушенията и виновното поведение на уволнения служител. При преценка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил, че същото е основано на всички събрани по делото доказателства (писмени доказателства и свидетелски показания), изхождайки и от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 193 КТ, поради което неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли решението да се основава само на дадените от служителя обяснения по чл. 193 КТ.
Въпросите обоснован ли е извод за допуснато дисциплинарно нарушение при доказателства, че лекарят не е попълвал медицинска документация при втория прием на детето и не е имал досег с него; следва ли лекарят, извършил операцията да носи отговорност за действия и бездействия на други лекари и при доказана порочна практика в болничното заведение са по съществото на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от това, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 186 КТ, въззивният съд е формирал изводите си въз основа на фактите, сочещи за лично проявено от ищеца бездействие при изпълнение на лекарските му задължения; от фактите, сочещи за лично проявено виновно поведение, за което е наложено дисциплинарно наказание, без значение от това проявили ли са небрежност и други лекари и доколко са добри утвърдените практики в болничното заведение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18028 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 10446/2012 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Б. М. с Е. [ЕГН] да заплати на У. [фирма], [населено място] сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: членове: