О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 608
С., 3.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април……………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
В. АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1531/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. К. К. от АК-С., срещу въззивно решение № 114 от 17.06.2011 година по гр.д. N 168/2011 година на Сливенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 13 от 20.01.2011 г. по гр.д. № 5791/2010 г. на Сливенския районен съд относно ползването на семейното жилище. Излага съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Д. А. Д. от [населено място] не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е засегнат материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да се разгледа в контекста на т.1 от същия текст. Въпросът не е формулиран, но според касаторката той се отнася до ползването на семейното жилище след прекратяването на брака, а приетото във въззивното решение противоречи на постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС на РБ – притежаваното от нея жилище е в друго населено – [населено място], [община] и тя не може да бъде принудена да напусне местожителство и работата си.
Освен че не е формулиран конкретен въпрос приетото от въззивния съд не противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище на мъжа, тъй като то не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи и от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Само спрямо съпругът са налице изискванията на чл.56, ал.1, изр.1 СК – той е направил искане пред райония съд и има жилищна нужда. К. изобщо не е заявила желание да й се предостави ползването на жилището и развитите от нея доводи в касационната жалба нямат отношение към този решителен мотив на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 17.06.2011 година по гр.д. N 168/2011 година на Сливенския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.