1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
ГР. С., 15.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1050/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Ч. срещу въззивното решение на Градски съд С./ГС/ по гр.д. №8111/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на И. Ч. срещу К. В. и Д. В. по чл.19, ал.3 от ЗЗД- за обявяване за окончателен на сключения между страните, съответно като купувач и продавачи предварителен договор от 20.06.96 г., с който ответниците обещали да продадат на ищеца собствения си апартамент в С.,[жк], с площ от 83, 33 кв.м. за сумата от 11 000 щ. долара в левова равностойност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът поставя в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпросите: възможно ли е въззивният съд да промени правната квалификация на спора едва в съдебното решение или е било необходимо да уведоми страните на по –ранен етап; допустими ли са свидетелски показания за установяване на привидна сделка, въпреки забраната по чл.133 от ГПК и при липса на изключенията по чл.134 от ГПК, отм., при положение, че никоя от страните не се е позовала на нищожност на предварителния договор по чл.152 от ЗЗД.
Производството по иска е разгледано по реда на ГПК, отм. При условията на пълния въззив въззивната инстанция е „втора първа инстанция” по спора, дължи произнасяне в пълните му предметни рамки и може да приеме друго и за квалификацията на иска, макар в случая тя да не е променена. В., както и първоинстанционният съд, е приел, че е сезиран с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД и е отхвърлил иска, поради нищожност на предварителния договор, като сключен в нарушение на забраната по чл.152 от ЗЗД. Според ГС предварителният договор противоречи на закона, тъй като представлява предварително уговорен, различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора по договор за заем, в обезпечение на вземането по който е сключен предварителният договор.
За последното ответникът е възразил по делото още пред първата инстанция и е поддържал възражението си пред въззивната. Градският съд е приел, че в тежест на страната, която твърди, че сделката е сключена в нарушение на чл.152 от ЗЗД / в обезпечение на паричен заем/ е да установи съществуването на заемно правоотношение с всички доказателствени средства – р . по гр.д. №1206/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. В него е посочено: „Структурно близка до симулативната е фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал.1, т.6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем; да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства”.
В случая, според ГС, ответната страна е установила, че предварителният договор противоречи на закона, тъй като по характера си е недопустимо съглашение за удовлетворяване на кредитора по заемния договор по начин, различен от предвидения в закона. Процесният предварителен договор е приет за нищожен не поради привидност, а поради противоречие със закона / квалификацията на възражението на ответниците се дава от съда, съответно на твърденията им/, за разкриване на което ограниченията по чл.133 и 134 от ГПК, отм. не важат, както е прието в цитираната по –горе практика на ВКС по чл.290 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8111/11 г. от 21.06.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: