10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№608
София,30.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1651/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. П., срещу решение № 52 от 03.02.2014 г. по в.т.д. № 1338/2013 г. на Апелативен съд – П., ІІІ граждански състав, с което е потвърдено решение № 371 от 23.08.2013 г. по т.д. № 530/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е утвърден план за оздравяване предприятието на длъжника [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], приет с решение на събранието на кредиторите от 29.03.2013 г., прекратено е производството по несъстоятелност на [фирма], като е оставено без уважение възражението на кредитора [фирма] срещу приетия план за оздравяване на предприятието на [фирма].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се откаже утвърждаването на плана за оздравяване на [фирма], с присъждане на разноски. Според касатора са налице нарушения по допускането на плана, нарушения, касаещи съдържанието на плана, както и нарушения при самото гласуване и отчитане на гласовете, като при постановяване на въззивното решение съдебният състав неправилно е отхвърлил всички възражения и доводи на [фирма], в качеството му на въззивник. Подробни съображения са развити в жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. За допустимостта да се въвеждат изменения и допълнения към план за оздравяване след изтичане на преклузивния срок за анеговото предлагане; 2. Относно правото на цесионер, придобил вземане след одобряване на списъка на приетите вземания да участва и гласува в събранието на кредиторите и достатъчно ли е той да представи доказателства за цесията, за да гласува лично и от свое име, или е необходимо лицето да има изрично пълномощно от включения в списъка прехвърлител на вземането и да участва от негово име като пълномощник; 3. Относно понятието „гаранции” както в хипотезата на чл.700, ал.1 т.1, така и по чл.700 ал.1, т.4 ТЗ; 4.Относно правното значение на липсата на оценка на имуществото на несъстоятелния длъжник и 5. Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, включително и при събрани противоречиви доказателства.
По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 2654/2002 г., V г.о. на ВКС; по втория въпрос се поддържа същото основание, с позоваване на решение по гр.д. № 286/2004 г., І т.о на ВКС, алтернативно – основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; по третия и четвъртия въпроси касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна практика на ВКС – решение по т.д. № 940/2012 г. и решение по т.д. № 1389/2013 г., І т.о., като по четвъртия въпрос се поддържа и противоречие с практика на ВКС, постановена по реда на отм.ГПК – решение по т.д. № 512/2005 г. и по петия въпрос се твърди основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 1/1953 г. и на решение по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Емилия Л. – Т., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита обжалваното решение за законосъобразно. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Останалите ответници по касация – Национална банка на Гърция АД, [фирма], [фирма], ДОО А. Терминал – г.М., [фирма] и Т. П. А. не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едноседмичен срок.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на плана за оздравяване на предприятието на [фирма], приет с решение на събранието на кредиторите от 29.03.2013 г. и за прекратяване на производството по несъстоятелност, въззивният съдебен състав е приел, че предложеният план има необходимото съдържание по чл.700 ТЗ, приет е с необходимото мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци; не се предвижда непълно плащане, кредиторите от втори клас са поставени при равни условия и не се предвижда някой от кредиторите да получава повече от приетото му вземане; на единственият несъгласен кредитор/сега касатор/ планът осигурява плащане в такъв размер, какъвто би получил при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред; не се предвиждат плащания по см. на чл.705, ал.1, т.6 и т.7 от ТЗ и планът е приет от отделните класове кредитори, като не са налице нарушения по чл.703, ал.4 и ал.6 от ТЗ във връзка с проведеното гласуване.
В мотивите към решението решаващият състав е изложил подробни доводи по всички оплаквания във възиивната жалба, по-голяма част от които се поддържат и в касационната жалба.
По твърдението на въззивника за съществено разминаване между съдържанието на плана за оздравяване, предложен от длъжника и съдържанието на плана, ведно с допълнението към него, допуснат до разглеждане от съда и съдържанието на плана, приет от събранието на кредиторите, съдебният състав на АС – Пловдив е счел, че не е допуснато нарушение на чл.698 ал.1 ТЗ доколкото в рамките на предвидения преклузивен срок /на 21.01.2013 г./ длъжникът е представил план за оздравяване на предприятието на [фирма]. Прието е, че предложеното от длъжника допълнение към плана /молба от 28.02013 г./ – за индивидуализиране учредяването на нови обезпечения за изпълнение на приетите вземания на кредитори по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, за които между длъжника и банките – кредитори е постигнато споразумение за разсрочено плащане в тригодишен срок от влизане в сила на решението по чл.705, ал.2 ТЗ, както и предложението на двама от кредиторите – [фирма] и [фирма] /направено на самото събрание на кредиторите, при заявено съгласие на представителя на длъжника/, за коригиране на технически грешки в плана относно вида на валутата, в която са посочени вземанията на тези банки и срока за погасяване на задължението по един от кредитните договори, не се отразява на процедурата по допускане, приемане и утвърждаване на този план. Изложени са подробни правни съображения досежно правната същност на плана, както и, че допълнения и корекции на плана са възможни не само по инициатива на съда, и липсва законова пречка след първоначалното му внасяне в срок плана да бъде изменен или по инициатива на вносителя, или при възприемане от вносителя на предложение, направено от друга страна в това производство.
По твърдението за незаконосъобразен състав на събранието на кредиторите поради допускане до участие на [фирма], въззивният състав е изразил становище, че това дружество се легитимира като кредитор от втори ред, като носител на вземания, придобити чрез договори за цесия, след утвърждаването от съда на списъците на приетите вземания, но преди провеждане на събранието, което да гласува оздравителния план. Отчетени са както представените с молба от 09.01.2013 г. договори за цесия, така и доказателствата за съобщаването й на длъжника и уведомяването на синдика и на съда по несъстоятелността за осъщественото придобиване, с извод, че след като предмет на цесиите са вземания, включени в одобрения от съда списък на приети вземания като подлежащи на погасяване по реда на чл.722, ал.1, т.4 ТЗ, то лицето – титуляр на вземания в общ размер на 121 710.23 лв. към датата на провеждане на събранието по чл.703 от ТЗ има право да гласува по плана като кредитор от втори клас.
За неоснователен е счетен и доводът за провеждане на гласуването в нарушение на чл.703, ал.2 ТЗ, независимо от липсата на изрично посочване в протокола от събранието на кредиторите кой кредитор в кой клас гласува. Съобразено е, че единственият кредитор, гласувал „против” приемането на оздравителния план е [фирма] – кредитор с необезпечено вземане, а това кой кредитор в кой клас следва да гласува произтича от одобрения от съда списък на приетите вземания. От друга страна, въззивната инстанция е преценила, че в случая липсва пречка да се направи извод кой от участвалите в събранието кредитор в кой клас по чл.703, ал.2 ТЗ е гласувал. След подробно обсъждане в тази насока, е направен извод за приемане на оздравителния план с мнозинство от вземанията от всеки отделен клас и, че предпоставките на чл.703, ал.4 ТЗ са налице независимо от неотбелязването в протокола на отделните класове кредитори. Във връзка с гласуването в класа на кредиторите с необезпечени вземания е прието, че [фирма] има предоставено право на глас за оспорените си вземания в размер на 314 315.09 лв., като по този въпрос е налице изрично произнасяне на съда на стр. 2 от протокола, а от друга страна останалите кредитори с необезпечени вземания/ притежаващи повече от 90 % от вземанията в този клас и участвали в събранието/ за гласували „за” приемането на плана.
Във връзка с доводите на дружеството въззивник за нарушаване на чл.694, ал.5 ТЗ поради липса на предвидено заделяне на парична сума съобразена с размера на оспореното вземане, решаващият състав е извършил корективно тълкуване на посочената норма, приемайки, че резерви в оздравителния план означава предвижданията за неговото изпълнение, които при евентуално успешно провеждане на установителния иск гарантират и дават възможност за удовлетворяване на кредитора с оспореното вземане. Това са предвижданите бъдещи приходи от дейността и начина за реализирането им и обезпечения, които да бъдат предоставени на такъв кредитор. Отчетено е, че в плана са предвидени такива гаранции – обезпечителните мерки в полза на [фирма], изразяващи се в запор върху банковите сметки на длъжника в [фирма], както и предвиждане за учредяване на особен залог върху съвкупност от вещи – материали и готова продукция. Не са споделени твърденията на въззивника за липсата на индивидуализация на всяка отделна вещ – предмет на бъдещия залог, тъй като това не води до недостатък на плана, а тази индивидуализация в случая следва да се извърши в производството по ЗОЗ. Въззивният съд е преценил и обстоятелството, че са налице обосновани предвиждания в плана за бъдещи приходи от дейността, както и предвидени резерви и гаранции, че кредиторът с вземане, предмет на иск по чл.694, ал.1 ТЗ, ще бъде удовлетворен.
По отношение на предвиденото в плана превръщане на вземания в част от капитала, решаващият състав на Апелативен съд – П. е отчел приложеният към плана списък с имената на кредиторите, изразили желание да запишат акции, както и оценката на техните вземания, изготвена по предвидения в чл.700, ал.6 ТЗ и на база на баланс и счетоводни записвания към 31.12.2012 г., с извод за пълно съвпадение между оценката на паричните вземания, броя и номиналната стойност на акциите, които кредиторите записват и този по заключението на тройната експертиза/приложение № 4 към плана/. За недоказани са счетени твърденията на въззивника за по-висока балансова стойност на акциите от номиналната им такава. При произнасяне по това оплакване е съобразена изричната разпоредба на чл.700, ал.6, изр.4 ТЗ – при достатъчно имущество на дружеството за покриване на паричните му задължения превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на акциите. За ирелевантни са счетени и доводите за липса на пазарна стойност на акциите и за липса на оценка на имуществото на дружеството. Предвижданията в плана за кредитора [фирма] са за изплащане на задълженията към него в размер на 100% , чрез превеждане на дължимата парична сума веднага след влизане в сила на решението, а този кредитор не е заявил искане за превръщане на неговото вземане в част от капитала. Не са възприети и доводите за различен начин на удовлетворяване на вземанията на кредиторите от един и същ клас, доколкото част от вземанията се трансформират в капитал по реда, предвиден в ТЗ, а останалите вземания се погасяват чрез плащане.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Несъмнено, въпросът, свързан с допустимостта да се въвеждат изменения и допълнения в своевременно предложения план за оздравяване на предприятието, е значим за изхода на делото. Същевременно обаче касаторът е основал този въпрос на предпоставките за допускане на плана и на предвидената в чл.701, ал.2 ТЗ процедура по саниране недостатъци на предложения план по инициатива на съда. След като по делото е безспорно, че планът за оздравяване е предложен от длъжника при спазване на преклузивния срок по чл.698, ал.1 ТЗ и в случая не става въпрос за отстраняване на допуснати нередовности на плана, а за корекции, наложили се както поради технически грешки/очевидни фактически грешки/, така и за индивидуализиране учредяването на нови обезпечения в полза на кредиторите по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, въз основа на постигнато споразумение между длъжника и банките – кредитори за разсрочване на плащанията на вземанията по договори за кредит в тригодишен срок, считано от влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план, то не би могло да се преценява дадената от касатора обосновка на този правен въпрос поради нейната ирелевантност. Като недоказано следва да се прецени и поддържаното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решението по гр.д. № 2654/2002 г. е относимо само към тълкуване на срока по чл.701, ал.2 ТЗ и липсва произнасяне относно възможността за изменения /корекции/ на своевременно депозирания план по инициатива на вносителя или при съгласие на вносителя с предложени корекции, гласувани при спазване на изискванията по чл.703 ТЗ за приемането на плана. Определенията на които се позовава касатора – по ч.т.д. № 130/2012 г. на АС – Пловдив и определение по чл.288 ГПК по т.д. № 432/2012 г. не следва да се преценяват, тъй като не попадат в обхвата на т.2, съответно т.1 на чл.280, ал.1 ГПК
В т.2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в закона липсва норма, пряко отговаряща на въпроса относно участието в събранието на кредиторите и упражняването на право на глас при приемането на оздравителен план от страна на цесионер, придобил вземане след одобряването на списъка на приетите вземания и доколко такова лице може да гласува лично и от свое име, или е необходимо пълномощно от включения в списъка прехвърлител на вземането. Според касатора неправилно не е приложена разпоредбата на чл.226 ГПК, а въззивният съд е направил извод, че упражненото право на глас от цесионера е правомерно. Поставеният правен въпрос, обоснован от касатора както с твърдяната приложимост на процесуалните норми при прехвърляне на спорното право в течение на производството по делото, алтернативно – с необходимостта от изрично упълномощаване на цесионера да участва при приемането на оздравителния план и да гласува от името на цедента, не отговаря на предвидената в чл.280, ал.1 ГПК основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като видно от мотивите към решението не е налице произнасяне в посочения от касатора смисъл. Това обуславя неотносимостта и на решението, на което се позовава касатора, за да обоснове поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до обжалване, а от друга страна съдебният състав на ВКС, І т.о, постановил решението по гр.д. № 286/2004 г. не е отрекъл преминаването на цедирани вземания върху новите кредитори, в какъвто смисъл е и становището в обжалваното въззивно решение. Що се отнася до алтернативно заявеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то следва да се има предвид, че твърдяната липса на съдебна практика не обосновава наличието на този селективен критерий съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В т.3 от изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, от значение за изхода на делото, което съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Освен възпроизведените изводи на въззивния съд по поддържаното със сезиращата го жалба оплакване за липса на предвидени в плана надлежни гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания, предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана, в тази част на изложението са цитирани/съответно приложени/ две решения на ВКС, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решение по т.д. № 512/2005 г. на ВКС, І т.о., в които е налице произнасяне, в зависимост от конкретните факти по делата, по въпроси, свързани с конкретни гаранции, давани на всеки клас кредитори във връзка с изпълнение на съответно предложен план за оздравяване. Дори и да се приеме, че въпросът относно гаранциите по см. на чл.700, ал.1, т.1 и т.4 ТЗ е поставен в последния абзац на т.3 от изложението, а именно – за съдържанието на понятието „гаранции”, както и за необходимостта в плана да е индивидуализиран предметът на предвиден като гаранция залог, а самият залог – учреден до приемането на плана, то не би могло да се счете за доказано поддържаното основание за достъп до касация. Последният извод се основава не само на обективираната решаваща воля на въззивния състав, при формирането на която са отчетени не само всички предвидени с плана резерви и гаранции, но и обоснованите предвиждания за бъдещи приходи от дейността на предприятието на търговеца – длъжник, гарантиращи предвиденото в плана пълно изпълнение на оспореното вземане на [фирма], но и на липсата на идентичност на въпросите, на които е даден отговор в цитираните решения на ВКС в зависимост от конкретните факти по отделните дела.
Въпросът, свързан с необходимостта от оценка на длъжниковото имущество, за да бъде преценено спазването на чл.700, ал.1, т.1, т.3 и т.4 и на чл.705, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ТЗ, е основан изцяло на твърдяната неправилност на въззивния съдебен акт и на несъгласието на касатора с изводите в обжалваното решение относно : наличието на достатъчно имущество за покриване на паричните задължения на длъжника, от което произтича и начина на трансформиране на вземания в част от капитала/ чл.700, ал.6 ТЗ/ ; липсата на кредитор, който да получава повече от дължимото по приетото вземане; че кредиторите от всеки клас са поставени при равни условия и, че на единствения несъгласен с плана кредитор се осигурява плащане в такъв размер, какъвто би получил и при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред. В тази част от изложението е допуснато смесване на основанията за допускане на обжалването с основанията по чл.281, т.3 ГПК, което е недопустимо съгласно указанията в т.1 от цитираното по-горе ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Независимо от тази констатация, като недоказана следва да се прецени както допълнителната предпоставка по т.1, така и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не са налице аналогични дела, нито в обхвата на правния въпрос, поставен по т.д. № 1389/2013 г. на ВКС, І т.о., попада и въпросът за необходимостта от оценка на длъжниковото имущество. В случая следва изрично да се посочи, че в последното цитирано решение на ВКС не е отречена възможността да се ползва/при определени предпоставки/ и предвидената в чл.677, т.8 ТЗ оценка на имуществото, а от друга страна в това решение е възприета необходимост от пазарна оценка на имуществото с оглед преценка адекватността на оздравителния план, включително и по отношение на степента на удовлетворяване на изразилия несъгласие кредитор именно с оглед предвижданията в конкретния план за частично удовлетворяване на всички вземания.
По т.4 от изложението се поддържа и, че по въпроса какъв е правният характер на предвиждането в плана за превръщане на вземания в част от капитала, липсва практика, което обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос не попада в приложното поле на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, а твърдението за липса на съдебна практика не е достатъчно за установяване на поддържаната допълнителна предпоставка, както бе посочено и по-горе.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, е принципно значим по всяко дело, но в случая липсват данни за отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС, тъй като видно от мотивите към решението въззивният съдебен състав е обсъдил релевантните факти, доводите на страните, като е даден отговор на всички въведени от въззивника/сега касатор/ оплаквания в жалбата.
По горните съображения, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация – [фирма] за присъждане на разноски следва да се отхвърли поради непредставяне на доказателства за направени разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 52 от 03.02.2014 г. по в.т.д. № 1338/2013 г. на Апелативен съд – П., ІІІ граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: