О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1363/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. А.А. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], област С., против въззивно решение № 6792/02.10.2015 г. по гр.д.№ 5785/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.02.2015 г. по гр.д.№ 64040/2014 г. на СРС, в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата от 1410 лева до 2820 лева, за периода от 07.02.2015 г. до 01.04.2015 г., и [фирма] е осъден да заплати на А. М. П. още 1410 лева – обезщетение на посоченото основание и за посочения период, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е решението на първата инстанция в останалата част по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и бланкетно т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Посоченият в молбата на А. М. П. от 25.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение текст „моля да бъда освободена от заеманата до сега длъжност, считано от 25.10.2015 г.“ може ли да бъде тълкувано като ясно и безусловно изразено волеизявление в писмена форма за прекратяване на трудовия договор с предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, при условие, че желаната дата за прекратяване на трудов договор за неопределено време съвпада със срока на предизвестието по чл.326, ал.2 КТ ; 2. При сключен трудов договор за неопределено време, когато е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение,в която работникът/служителят обективира волеизявление за прекратяване, след изтичането на определен срок, съвпадащ със срока за предизвестие по чл.326, ал.2 КТ, без да е посочено основанието за прекратяване, как следва да бъде квалифицирано изразеното в молбата волеизявление на работника или служителя – като предизвестие по чл.326, ал.1 КТ или като предложение по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ ; 3. Кой е правнорелевантния момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение или датата на заповедта; 4. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания .Представя и се позовава на решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК,както и ТР № 2/2012 г.на ОСГК на ВКС.
Ответната страна – А. М. П., чрез пълномощника си адв.К.Б., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.276 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд ,след съвкупна преценка на доказателствата по делото и оплакванията във въззивните жалби на страните е приел, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение,по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността”производител на спортни принадлежности” в ответното дружество.Спорен е въпросът за законосъобразността на уволнението,т.е. дали е осъществен фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
В тази връзка съдът е съобразил събраните писмени и гласни доказателства в първоинстанционното производство и е приел за установено, че с подписаната от ищцата молба от 25.09.2014 г.,тя е изявила желание да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 25.10.2014 г.Споделени са изводите на СРС, че изявлението на работника представлява предложение за прекратяване на трудовия договор отправено до работодателя, доколкото от събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелката К. (служител при ответника на длъжност технически сътрудник) се установява, че на посочената в молбата дата ищцата е отишла в канцеларията на дружеството-работодател, заявила е, че изпитва силни болки и не може повече да работи, и след разговор с управителя на цеха, е подписала и подала в деловодството на дружеството молбата. Не е споделен доводът на въззивника –ответник по исковата молба, че молбата представлява предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.326, ал.1 от КТ, доколкото по реда на чл.325, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Приел е също така, че заповедта за уволнение № 49/25.10.2014 г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е връчена на ищцата на 06.11.2014 г. видно от удостовереното с нейния подпис, както и че основанието за прекратяване на трудовия договор и съдържанието на уволнителната заповед се потвърждават и от вписванията в трудовата книжка на ищцата, представляваща официален удостоверителен документ, съставляващ доказателство за вписаните в него обстоятелства,съгласно чл. 347 КТ. Основавайки се на представения по делото пред районния съд болничен лист, съдът е стигнал до извод ,че ищцата е била в разрешен от здравните органи отпуск по болест за периода 27.10.2014 г. – 09.11.2014 г., т.е. към момента на връчване на уволнителната заповед – 06.11.2014 г. същата е била в отпуск поради временна неработоспособност, както и че работниците и служителите, на които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, не се ползват от закрила при уволнение, установена в чл.333, ал.1 КТ. Въз основа на изложеното въззивният съд е стигнал до решаващ извод, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като в разглеждания случай не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в процесната заповед за уволнение – взаимно съгласие на страните по смисъла на чл.325, т.1 КТ. Изводът е обоснован с изричното изискване на правната норма, съгласието на страните за прекратяване на трудовия договор да бъде изразено писмено, т.е волеизявленията както на предлагащата, така и на приемащата страна, да са писмени, а писмената форма е условие за действителността им.
Въззивният съд е споделил извода на СРС, че съгласието на работодателя принципно може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор и я е връчил на работника, а в случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 25.10.2014 г. и е връчена на работника на 06.11.2014г. – т.е. извън предвидения в КТ 7-мо дневен срок.Съобразно гореизложеното е приел,че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,посочено в заповедта за уволнение,поради което тази заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,а искът като основателен следва да бъде уважен.
Иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ е уважен,предвид акцесорния му характер,както и с оглед съществувалото безсрочно трудово правоотношение между страните.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ са изложени изводи за неговата пълна основателност, с оглед ангажираните по спора доказателства.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора първи въпроси е фактически, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Вторият от поставените въпроси не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК.Поставен е от касатора не с оглед правното разрешение на съда,а с оглед становището му за допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на доказателствата и по –конкретно не с оглед основанието, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение – чл.325, ал.1, т.1 КТ, а с оглед изложеното в молбата за прекратяването му. От съдържанието на същата е видно, че волята на работника не е била за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, тъй като същото не е посочено като основание в молбата.Така поставен въпросът е касационно оплакване по чл.281 ГПК,което подлежи на преценка само ако се допусне касационно обжалване. Касаторът е формулирал общи питания с поставения трети въпрос, но не и конкретни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивният съд,а именно за липса на съвпадане волите на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ при наличието на различие между основанието за прекратяване на трудовия договор, визирано в молбата, и това, отразено в заповедта на работодателя.Произнасянето на съда по поставените питания представлява произнасяне по основателността на иска. Те не могат да обусловят наличие на общото основание за допускане до касационно обжалване, а касаят формирането на вътрешното убеждение на съда по същество на предявената претенция. По четвъртия процесуалноправен въпрос обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като освен препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция е изложила и свои мотиви, в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед гореизложеното не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6792/02.10.2015 г. по гр.д.№ 5785/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], кв. К., област С., [улица], да заплати на А. М. П., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3 разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: