3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
гр. София, 24.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 910/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Х. Х. У. чрез особения представител адвокат Б. К. срещу решение № 299 от 12.10.2018 г. по гр. дело № 1295/2018 г. на Старозагорски окръжен съд.
Ответницата по касация – К. Г. У. не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 309 от 28.03.2018 г. по гр. дело № 4567/2017 г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от К. У. срещу Х. У. с правно основание чл. 56, ал. 6 СК, осъден е Х. У. на основание чл. 57, ал. 2 СК да заплати на К. У. сумата 4680 лв., наем за припадащата се на ищцата част от предоставеното му за ползване семейно жилище след развода за периода от 17.08.2014 г. до 17.08.2017 г., като е определен месечен наем, който Х. У. дължи на К. У. за същата част в размер на 130 лв.
Предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция е решението в осъдителната част и в тази, с която е определен месечен наем. За да постанови решението в обжалваните му части, въззивният съд е приел, че страните установяват валидно учредено право на ползване върху имот, придобит по време на брака им, който същите са отчуждили в полза на децата си, родени по време на брака. Съдът е приел още, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно правоотношение, аргументирано с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК. Съдът е посочил, че такова право да иска определяне на наем има не само собственика, но и ползвателя на семейното жилище, като с постановеното бракоразводно решение се уреждат правоотношенията между бившите съпрузи, а с това решение пожизнено запазеното право на ползване не може да се погаси в полза на съпруга, на когото е предоставено правото на ползване, поради което другият съпруг има право да получи наем за неговата припадаща се част. С разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК съдът е обосновал уважаване на иска за месечен наем.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът чрез особения си представител – адвокат Космева е проследил пространно установеното по спора и приетото от съдилищата, след което е заявил, че първоинстанционното решение и въззивното решение били неправилни и необосновани. Поставени са следните въпроси: „1. При наличието на какви предпоставки следва да се приеме, че едно жилище има статута на „семейно жилище“ по смисъла, както на отменените СК от 1968 г., СК от 1985 г., така и на действащия СК от 2009 г. ?“; „2. Погасява ли се пожизненото право на обитаване, учредено по силата на нотариален акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не се упражнява в продължение на 5 години ?“; „3. Какво е съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището /недвижимия имот/, по отношение на който това право е учредено ?“. Страната подробно е развила разбирането си, че по отношение на процесното жилище не бил изпълнен критерия жилището да е ползвано от двамата съпрузи до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата, с оглед твърдението, че К. У. никога не е ползвала жилището. Страната е поддържала, че съгласно ТР № 47/1961 г. на ОСГК на ВКС, правото на ползване може да бъде погасено при наличие на някоя от причините, посочени в чл. 59, ал. 3 ЗС, а също и при отчуждаване. Направени са оплаквания, че съдът не е взел предвид, че К. У. не е демонстрирала намерение да обитава жилището в периода от отчуждаването му до прекратяване на брака й с касатора. Подробно са възпроизведени части от решение № 14/20.03.2015 г. по гр. дело № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., което третира правата и задълженията, възникнали по чл. 56 ЗС.
Касаторът не е обосновал приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, с които дефинитивно е определено съдържанието на правния въпрос, следва да се приеме, че нито един от формулираните от касатора въпроси не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така например първият поставен въпрос изобщо не е бил разрешаван от въззивния съд, който не е правил изследвания на статута на семейното жилище по смисъла на всички действали някога СК. Освен това следва да се отбележи, че въпросът за статута на семейното жилище е разрешен, както и за неговото ползване с влязлото в сила между страните бракоразводно решение, което съдът е съобразил. Вторият поставен въпрос третира хипотеза, която не е налице в настоящето производство, с оглед това, че фактическото ползване на жилището е било предоставено на единия от бившите съпрузи, поради което съпругът на когото, то не е било предоставено, не е могъл да упражнява правата върху него, така както касаторът ги разбира. Третият поставен въпрос е общ и хипотетичен, свързан с втория въпрос и изискващ установеност на съдържанието на законови категории, което е извън контекста на произнасянето на въззивния съд. Липсата на валидно въведен правен въпрос има за правна последица недопускане на касационно обжалване само на това основание. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната въобще не е разглеждала нито едно от основанията, обуславящи допълнителните критерии, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Същата е давала отговор на въпросите, с оглед защитната си теза и при изложени оплаквания за неправилност на акта, така както и изрично са били квалифицирани от нея.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 12.10.2018 г. по гр. дело № 1295/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: