1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609
23.11.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 429 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. Л. срещу определение от 22.5.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 7080/2012 г на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Б” състав, с което е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определение от 11.1.12 г, по гр.дело № 36519/2009 г на СРС, Първо ГО, 30 състав.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл в противоречие с процесуалния закон по процесуален въпрос, който са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който липсва практика на ВКС.
В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба В. Ц. В. не е взел становище по същата.
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на СРС, с което е прекратено производството на основание чл. 231, ал. 1 ГПК, въззивният съд е констатирал, че делото е спряно по съгласие на страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК с определение от 26.10.2010 г, и че до датата на постановяване на определението за прекратяване-11.1.2012 г никоя от тях не е направила искане за възобновяване му.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия, а именно : задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материално-правен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложените в частната касационна жалба основание и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е недопустимо.
В случая поставения от касатора въпрос е обуславящ изхода на спора, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационен контрол. На следващо място – касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението, на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище.
В случая поставеният въпрос не касае приложението на нов закон, доколкото нормата на чл.231 от ГПК в сила от 1.3.2008 г възпроизвежда изцяло текста на чл.184 ал.1 от ГПК /отм/.Не се касае също така за норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението, на която да липсва съдебна практика.Напротив разпоредбата на чл.231 ал.1 от ГПК е категорична и постановява, че спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от спирането никоя от страните не е поискала неговото възобновяване.Казусът не сочи и на необходимост от промяна на досегашната практика.Процесуалните права на страната не са упражнени съобразно закона поради собственото й бездействие.До изтичане на 6-месечния срок по чл.231 ал.1 от ГПК касаторът е следвало да поиска възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие и спирането му на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, поради наличието на висящ преюдициален спор.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.5.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 7080/2012 г на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Б” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: