О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 609/30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5194 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1193/ 01.07.2015 г. по гр. д. № 2439/ 2014 г, с което Пловдивски окръжен съд, като е потвърдил решение № 1514/ 09.04.2014 г. по гр. д. № 12 278/ 2013 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, е отхвърлил иска на А. Г. М. срещу [фирма] за сумата 16 178 лв. – вземане за стойност от подобрения в четири поземлени имота (лозя) в [населено място], Пловдивска област.
Решението се обжалва от А. Г. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол, като заявява основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително). Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма] възразява, че жалбата има недопустим предмет. Отводът обосновава със заявения от касатора интерес от обжалване. Възразява въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол с довода, че липсва точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че жалбата е с допустим предмет. След първото изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваемият интерес е без значение за нейната допустимост, а въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от надлежна страна. Касатор е ищецът по насрещния иск, по който делото продължава да е висящо и на него единствено принадлежи интересът от касационно обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283, изр. 1 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но няма основания за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
К. е предявил претенцията си за стойност от подобрения в чуждите имоти чрез насрещен иск, избирайки този способ за защита срещу първоначалните искове по чл. 108 ЗС, по които е образувано делото. Ответникът по касация е предявил исковете по чл. 108 ЗС, обосновавайки своето качество на собственик на четирите имота с твърденията, че ги е придобил на основание договор за покупко-продажба по н. а. № 163/ 29.06.2007 г, а касаторът ги владее без основание. Претенцията за сумата 16 178 лв. – вземане за стойност поради подобряването на имотите – касаторът е обосновал с твърденията, че през есента на 2003 г. е засадил в тези имоти десертни сортове лозя.
С първоинстанционното решение исковете по чл. 108 ЗС са уважени, а делото продължава своята висящност по насрещните искове. В. съд е съобразил, че действието на влязло в сила решение (първоинстанционното в необжалваната част) го задължава да приеме, че на основание договора по нотариален акт ответникът по касация е собственикът на имотите от 29.06.2007 г, а претенцията по насрещните искове произтича от подобрения, които предхождат тази дата. Препращайки към мотивите на първостепенният съд (чл. 272 ГПК), въззивният съд е намерил това за достатъчно, за да изключи легитимацията на ответника по касация като длъжник. Посочил е, че вземането за стойност от подобрения има за възможен длъжник бившия собственик на имотите и не преминава в патримониума на ответника по касация със сключването на договора за покупко-продажба.
В своето изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът опитва да изведе правния въпрос от значение за изхода на делото чрез въведените касационни основания. В жалбата се е оплакал, че въззивният съд погрешно е квалифицирал насрещния иск (неправилно приложение на материалния закон) и е пропуснал да се произнесе по оплакването във въззивната жалба, че в първоинстанционното решение са били игнорирани част от установените релевантни факти (съществено процесуално нарушение).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е излишно да уточнява и конкретизира правния въпрос в духа на заявените касационни основания, въпреки извършеното от касатора позоваване на тълкувателни актове и на решения на Върховния касационен съд, включително по чл. 290 ГПК. Първо, константна е практиката на Върховния касационен съд, че възможен длъжник по вземането за стойност от подобрения е собственикът на имота към момента на извършване на подобрението и че вземането не преминава към новия собственик с акта на разпореждане с имота. Практиката зачита момента на възникване на вземането и облигационния характер на правоотношението, като обхваща всяко вземане за стойност от подобрения в чужд имот. Второ, касаторът намира за релевантни факти, които надхвърлят заявените с исковата молба по насрещния иск (подмяна на измръзнали лози) и касаят разходите (в период на „пълно плодоползване на лозите“ и обичайните при ползване съобразно подобряването на имота). Константна е практиката на Върховния касационен съд, че фактите, които надхвърлят заявеното с исковата молба, не са релевантни. С ППлВС № 6/ 27.12.1974 г. са дадени указания, че по претенцията за подобрение в чуждия имот съдилищата не бива да смесват разходите за увеличената стойност със съдържанието (размера), при който конкретното вземане е възникнало. Това ППлВС, прието при действието на ЗУС, има запазено (задължително) действие за съдилищата. Не е променена правната рамка на обществените отношения по вземанията за стойност от подобрения в чужд имот. Изложеното изключва общото основание чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават направените разноски, включително пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1193/ 01.07.2015 г. по гр. д. № 2439/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.