О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София 12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 663 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция „Борба с градушките”,представлявана от изпълнителния директор Ц, чрез процесуалния му представител-адвокат Х. против решение № 250 от 23.02.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 20.02.2006г., постановено по гр.д. № 760/2005г.на Софийски градски съд,в частта,с която е отхвърлен предявения иск по чл.122 от ЗДСл. И в частта за разноските и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Изпълнителна агенция „Борба с градушките”да заплати на С. Д. К. от гр. П. обезщетение за недопускане на държавна служба за периода 2.12.2002г.- 03.05.2004г.в размер на 11 092.04лв., ведно със законната лихва, считано от 3.05.2004г.до изплащането й и са присъдени направените по делото разноски от 888лв. В останалата част-решението е оставено в сила.
Като основание за допустимост сочи чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК,като счита,че разрешаването на поставения от него съществен материалноправен въпрос относно възможността за прилагане по аналогия на нормата на чл.213 от КТ- е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си/след като делото веднъж е върнато от ВКС за ново разглеждане/-въззивният съд е изложил следните мотиви. В закона/ЗДСл/ липсва правна норма, уреждаща реда, по който следва да се върне на работа държавен служител,по отношение на който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение/№ 18/7.03.2002г./е била прогласена за нищожна. Налице е празнота на закона,поради което съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА,следва да се приложи разпоредба,която се отнася до подобни случаи и отговаря на целта на закона и това е нормата на чл.122 от ЗДСл. Тъй като съгласно нея при възстановяване на работа –държавния служител следва да я заеме в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване, а в случая няма данни –на С. Д. К. да е изпращано такова,на 2.12.2002г. /датата, на която той се е явил на работа/,работодателят е бил длъжен да го допусне. Като не е направил това- Изпълнителна агенция „Борба с градушките”-неправомерно не е допуснала служителят да изпълнява държавната си служба и дължи обезщетение. Тъй като към 2002г.не е била в сила нормата на чл.122 ал.3 от ЗДСл/ДВ бр.95/2003г./, уреждаща правото на обезщетение при недопускане,въззивният съд е присъдил такова- на основание чл.213 от КТ.
При тези факти-поставеният от касатора въпрос за приложимостта по аналогия на нормата на чл.213 от КТ е съществен,но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 т.3 от ГПК. Касае се за въпрос,който законодателят изрично е уредил с приетата през 2003г.норма на чл.122 ал.3 от ЗДСл,като по този начин е била отстранена противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и вече не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. След приемането на нормата на чл.122 ал.3 от ЗДСл –отговорът на въпроса за приложимостта по аналогия на чл.213 от КТ в случаите на определяне на обезщетение за неправомерно недопускане на служител да изпълнява държавната си служба,когато е била прогласена за нищожна заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение- е отрицателен. Отговорът на същия въпрос за конкретния казус- до приемането на нормата на чл.122 ал.3 от ЗДСл –е въпрос за правилност на постановения съдебен акт,а такава преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК,каквото в случая-както беше посочено по-горе не е налице. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 23.02.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.