1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 10.12.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 30 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135,ал.4 от АПК.
Образувано е по спор между Административен съд [населено място] и Районен съд [населено място] за подсъдност на подадена жалба от К. Д. Г. срещу извършено от [фирма] на 24.08.2012 г. в КК „Златни пясъци” принудително преместване на предоставен на жалбоподателя от майката Л. Л. И.-Г. лек автомобил „Фиат Б.” с рег. № ** ВХ, квалифицирано от жалбоподателя като принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171,т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата от лицата по чл. 168,ал.1 ЗДвП, които могат да налагат мярка за административна принуда, както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи стойност на извършено без основание репатриране на посочения лек автомобил и заплатена такса за наказателен паркинг.
Жалата е подадена пред Административен съд [населено място]. С определение № 4195/20.09.2012 г. по адм.дело № 3348/2012 г. на Варненския административен съд образуваното производство пред него е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Варненския районен съд. Варненският административен съд е приел, че за да се осъществи действието по преместване на пътното превозно средство, представляващо ПАМ по чл.171,т.5,б.”б”ЗДвП същото следва да е извършено от административен орган, оправомощен по силата на закона със съответното властническо правомощие по ЗДвП и че [фирма] не е такъв орган. Приел е, че спора между жалбоподателя и посоченото търговско дружество следва да се разреши по общия исков ред, а не по реда на АПК.
Варненският районен съд е приел, че делото му е подсъдно и се е произнесъл с решение от 09.12.2013 г. по гр.дело № 13734/2012 г. по описа на същия съд по предявен иск с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, като [фирма] е осъден да заплати на К. Д. Г. сумата 56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на действията на служители на ответника по неоснователно репатриране и преместване на автомобил ”Фиат Б.” с рег. № ** ВХ и заплатена такса за наказателен паркинг, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2012 г. до изплащането.
С решение от 16.05.2014 г. по в.гр.дело № 447/2014 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решението, постановено от Варненския районен съд и делото е върнато на последния съд за да повдигне препирня за подсъдност между Варненският районен съд и Варненският административен съд. Варненският окръжен съд е приел, че търговското дружество [фирма] е собственик на алеите, паркингите и зелените площи в к.к.”Златни пясъци”. Взети са предвид разпоредбите на чл.3 от Закона за пътищата, според които пътищата са републикански и местни, като последните на общински и частни.
Прието е, че съобразно текста на чл.168, ал.1 ЗДвП в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл.171,т.5,б.”б” ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Според въззивния съд законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка „преместване на пътно превозно средство” но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя, че за всеки от тези субекти е налице правна възможност да определи и оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Посочил е също, че законодателят не е въвел ограничения или изисквания относно собственика на пътя. Според съда всеки собственик на път има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка.
Въззивният съд е приел, че в случая от приложения по делото договор № 12/05.04.2012 г., сключен между [фирма] в качеството на възложител и собственик на пътя и [фирма] като изпълнител е установено, че на търговското дружество на основание чл.168, ал.1 ЗДвП са предоставени правомощия да прилага мярка на административна принуда по чл. 171,т.5,б.”б” ЗДвП. Прието е, че според представения отговор на [фирма] в изпълнение на сключения договор служители на дружеството са извършили преместване на процесния автомобил. Приел е също, че [фирма] и [фирма] са частноправни субекти, по своята правноорганизационна форма, че законът изрично е оправомощил правен субект, който може да бъде и частен да упражнява административни правомощия. Посочил е също, че в съответствие с пар.1,т.1 АПК собственикът на пътя частен правен субект може да определи длъжностни лица, които да налагат принудителната мярка и когато тези лица налагат мярката те действат като административен орган. При тези съображения съдът е приел, че районният съд се е произнесъл по същество на спор, който не му е подсъден. Първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на В. за да повдигне препирня за подсъдност.
С определение от 04.06.2014 г. по гр.дело № 1374/2012 г. на Варненския районен съд е повдигната препирня за подсъдност с Административен съд [населено място].
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд взе предвид следното:
К. Д. Г. е подал жалба срещу извършено от [фирма] на 24.08.2012 г. в КК „Златни пясъци” принудително преместване на предоставен на жалбоподателя от майката Л. Л. И.-Г. лек автомобил „Фиат Б.” с рег. № ** ВХ, представляващо принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171,т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата, наложена от лицата по чл. 168,ал.1 ЗДвП, които могат да налагат мярка за административна принуда, както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 56 лв., представляващи стойност на извършено без основание репатриране на посочения лек автомобил и заплатена такса за наказателен паркинг.
Към жалбата е приложен констативен протокол № 019/24.08.2012 г./л.10 и 11/, в който е удостоверено, че на 24.08.2012 г. в к.к.”Златни пясъци” лек автомобил „Фиат” с рег. № ** ВХ е паркиран неправилно на пътна лента за движение в нарушение на знак № 27 до хотел „М.”. Удостоверено е, че констативния протокол е съставен в присъствието на С. К. и А. Й., за които е безспорно по делото, че са служители на [фирма]. В същият протокол е удостоверено , че автомобила е репатриран на основание чл.171,т.5,б.”б” ЗДвП.
От приложения по делото договор № 12/05.04.2012 г. , сключен между [фирма] [населено място] в качеството на възложител, като собственик на алеите, паркингите и зелените площи на територията на к.к.”Златни пясъци” и [фирма] [населено място] като изпълнител е видно, че на последния е възложено да извършва дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства/ППС/, създаващи опасност или затрудняващи/правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението на основание чл.168,ал.1 ЗДвП. Договорът е със срок на действие от 12.04.2012 г. до 30.09.2012 г.
Съгласно разпоредбите на чл.168, ал.1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Анализа на текста налага извода, че законодателят е оправомощил министъра на вътрешните работи, собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка преместване на пътно превозно средство. За всеки от посочените правни субекти по силата на закона – чл.168,ал.1 ЗДвП съществува правната възможност да определи и оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Тези длъжностни лица са от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи, длъжностни лица, определени от собственика на пътя и длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. Всеки собственик на път – т.е. на всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата са приравнени и улиците/пар.6,т.1 ЗДвП/ има възможност, произтичаща от закона да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка. Когато надлежно оправомощените лица налагат принудителната мярка те действат като административен орган.
В настоящият случай принудителната административна мярка – репатриране на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя Г. е извършено на територията на курортен комплекс”Златни пясъци”. Ноторно е, че курортния комплекс е селищно образование с национално значение по смисъла на чл.22, ал.1, вр.чл.23 от Закона за административно-териториалното устройство на РБългария. Изграждането му е подчинено на изискванията на Закона за устройство на територията, включително и на изискванията за транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл.64,ал.1,т.1 от Закона за устройство на територията. Следователно на територията на комплекса има земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци – на път по смисъла на пар.6,т.1 ЗДвП. Ноторно е, че курортен комплекс „Златни пясъци” е частна собственост, включително и транспортната техническа инфраструктура.
От доказателствата по делото е видно, че собственикът на пътя [фирма], който е частен правен субект е оправомощил [фирма] да налага обжалваната принудителната административна мярка. Както се посочи законодателят е предвидил възможност собственикът на пътя, който в случая е частен правен субект да оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка – чл.168, ал.1 ЗДвП. Когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката те действат като административен орган. Следователно жалбата подадена срещу наложената принудителна административна мярка по чл.171,т.5,б.”б ЗДвП следва да се разгледа от Административен съд [населено място], който е компетентния съд. Посоченият административен съд следва да се произнесе и по предявения иск от К. Д. Г. за обезщетение за вреди, причинени му от наложената принудителна мярка.
Мотивиран от изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа подадената жалба от К. Д. Г. от [населено място], [улица], ет.3 срещу наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.5,б.”б” ЗДвП – принудително преместване на територията на к.к.”Златни пясъци” на лек автомобил „Фиат Б.” с рег. № ** ВХ, извършено на 24.08.2012 г. и предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложената принудителна мярка в размер на 56 лв., заедно със законната лихва, считано от 04.09.2005 г. до окончателното изплащане е Административен съд [населено място] на когото да се изпрати делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: