6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 12.02.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3149 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5855821.06.2017г., подадена от С. М. К. от [населено място], [община] срещу решение №208/19.05.2017г. на Окръжен съд-Пазарджик, постановено по в.гр.д.№242/2017г., с което са потвърдени решение №95/14.02.2017г., постановено по гр.д.№2382/2015г. по описа на РС-Пазарджик и решение от 20.07.2016г., постановено от РС-Пазарджик по същото дело, с които е прието за установено по отношение на С. М. К., че П. Н. Ш. е собственик на процесния недвижим имот №000270 в землището на [населено място], м.“Беглика“ с ЕКАТТЕ 53285, [община], с НТП-„Стопански двор“, с площ от 2510кв.м., застроен със сграда-свинарник с площ от 992кв.м. и С. М. К. е осъден да предаде владението върху имота по реда на чл.108 ЗС, както и на основание чл.59 ЗЗД да заплати на П. Н. Ш. сумата 1000лв., представляваща част от дължимото обезщетение за лишаване от ползването на ? ид.част от застроената сграда-свинарник за пероода 05.08.2010г.-05.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /06.08.2015г./ до окончателното й изплащане.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че постановявайки обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва:
1.Може ли да се приеме, че с депозирането на жалби до прокуратурата, насочени против владелеца на имота, владението, което той упражнява, е обезпокоявано и смутено, след като резултатите от тези жалби не са довели до фактическото отстраняване на владелеца от имота завинаги или за минимален период от 6 месеца
2.Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства
3.Обвързан ли е съдът и ако да в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство
4.Доказано ли е било насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производоство или предварително разследване за това, което впоследствие е прекратено, а спрямо този владелец е съставен протокол за предупреждение на основание чл.63 ЗМвР за извършени от него самоуправни действия
5.Представляват ли множество прекратени прокурорски преписки, образувани срещу владелеца на имота, индикация, че последният има претенции да е собственик на имота и демонстрира това свое право явно и нескрито спрямо останалите лица.
Така поставените от касатора въпроси са свързани със съдържащите се в касацинната жалба оплаквания, че при извършването на преценката по основателността на твърдението за придобиване на процесния имот от страна на ответника по давност, съдът не е взел предвид установените от свидетелските показания факти, а е основал констатациите си, че владението не е било необезпокоявано и е установено с насилие на данните от прокурорските преписки.
Ответникът по касационна жалба П. Н. Ш. не е изразил становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
П. Н. Ш. е предявил срещу С. М. К. иск за предаване владението върху процесния недвижим имот /имот №000270 в землището на [населено място] с построената в имота сграда-свинарник/ по реда на чл.108 ЗС и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота по реда на чл.59 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са основателни.
Прието е, че П. Ш. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договор №23 от 22.10.2003г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот /държавна земя-частна държавна собственост/ по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, сключен с Министерство на земеделието и горите, с който е закупил парцел І с площ 2510кв.м., представляващ прилежаща територия към обект „Свинарник“, както и въз основа на договор от 16.01.1995г. и фактура №1868/16.01.1995г. за закупуване на построената в имота свинеферма, като по делото не съществува спор, че С. К. държи целия имот.
За недоказано е прието твърдението на С. К., че владее имота на годно правно основание /придобиване правото на собственост по давност/.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и Б. е прието за установено, че С. К. се е установил в свинарника от 1997г. и действително е ползвал имота през исковия период, но владението е опорочено, тъй като фактическата власт е установена от него с насилие още от момента, в който се е нанесъл в имота и е разбил съществуващите заключващи механизми. Изводът, че фактическата власт на С. К. е установена с насилие е основан на показанията на св.З., според които при ходенето в имота с П. Ш. последният е установил скъсан синджир на вратата, като в относимост на тези показания са и подадените жалби до прокуратурата и данни, че към лицето К. е дадено указание да бъде реализирана процедурата по чл.63 ЗМвР. Прието е, че прокурорските преписки следва за бъдат взети предвид доколкото са в относимост на изложените от показанията на свидетелите данни, че П. Ш. има проблеми по отношение на имота с К., макар и да не прекъсват придобивната давност. Прието е, че както в подадените тъжба и жалба на Ш. от 2004г. и 2006г., така и в установеното в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 29.12.2014г., се съдържат данни, че С. К. е в процесния имот и П. Ш. на практика не е съгласен с това му поведение.
Взето е предвид, че в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 29.12.2014г. е посочено, че по повод на твърденията в жалбата е извършена проверка, в хода на която са снети писмени обяснения от С. К. и Т. Ш., като двамата са потвърдили наличието на постигната устна уговорка, по силата на която срещу заплащане на определена сума К. е получил правото да ползва част от имота, както че са снети обяснения и от П. Ш., който е заявил, че понастоящем, въпреки отправените покани спрямо С. К., имотът му не е обсвободен, след което на С. К. е съставен протокол на основание чл.63 ЗМвР, с който е предупреден да преустанови противоправното си поведение. Прието е, че тези данни дават основание да се счита, че владението от страна на К. е опорочено, установено с насилие още от момента, в който последният се е нанесъл в имота, а оттам и че не е установено К. да е владял постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и с намерение да държи като свой собствен процесния имот в периода от 1997г.
Доводите на С. К., че е купил имота от св.Т. Ш. с предварителен договор от 1997г. и това определя неговата добросъвестност, са приети за неоснователни. Взето е предвид, че Т. Ш. не отрича сключването на такъв договор и плащане на пари от страна на К., както и че свидетелят е получил пари през 1998-2000г., но с оглед показанията на същия свидетел е прието, че договорът е подписан през 2015г., а не през 1997г.
Взето е предвид и обстоятелството, че не е установено Т. Ш. да е бил собственик на каквато и да е част от имота. Въз основа на показанията на този свидетел е прието, че брат му П. Ш. е знаел за тези му действия, но на практика по този договор Т. Ш. не е имал каквато и да е представителна власт, тъй като липсва надлежно пълномощно за това.
Изложени са съображения, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен със собственик макар да не прехвърля правото на собственост, представлява индиция за промяна на намерението на купувача да свои имота за себе си, но в случая договорът е сключен от несобственик, а и доколко един имот се ползва или не със съзнание за своене, т.е. дали се касае за държане или владение, е фактически въпрос, който подлежи на доказване. В случая е прието, че такова доказване по делото не е реализирано.
В мотивите към обжалваното решение изрично се посочва, че подаването на молби и жалби до прокуратурата и наличието на прокурорски преписки не прекъсва придобивната давност, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали с депозирането на такива жалби срещу владелеца владението е обезпокоено и смутено. В тази насока становището на въззивния съд съответства на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС, вкл. и на посочените в изложението решение №376/12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г. на Първо ГО на ВКС и решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на Второ ГО на ВКС, както и на решение №304 от 04.05.1995г. по гр.д.№75/1995г. на Първо ГО на ВС.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл.63 ЗВмР за извършени самоуправни действия – в решение №43/16.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на Второ ТО на ВКС, макар по повод възможността механизмът на ПТП да бъде установен чрез актовете на органите на досъдебното производство, са изложени принципни съображения за характера на тези актове и значението на съдържащите се в тях констатации за гражданския съд. Прието е, че макар да са официални документи по смисъла на чл.143 ГПК/отм./ тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или липсата на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и съгласно императивната норма на чл.222 ГПК/отм./ такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Прието е, че с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство. В същия смисъл е и становището, изразено в решение №36/21.04.2012г. по т.д.№319/2011г. на Второ ТО на ВКС, както и в решение №66/12.03.2015г. по гр.д.№5839/2014г. на Четвърто ГО на ВКС, в което е прието, че за гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК/ извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл.11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл.12 ГПК/. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №208/19.05.2017г., постановено от Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д.№242/2017г.
Указва на касатора С. М. К., че в едноседмичен срок от съобщението следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 89.50лв., като в същия срок по делото бъдат представени доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: