О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
София, 15.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 31 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. П. Б., чрез пълномощника й адвокат Н. Д., против определение № 334 от 8.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 538/2010 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено определение от 15.10.2010 г. на Районен съд-Златоград за прекратяване производството по гр.д. № 146/2010 г.
Ответниците по частната жалба Ф. Д. Д. и М. Д. Д. не изразяват становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално по основателността й.
Частната жалба е процесуално допустима, като за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдебното производство е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и е образувано по искова молба на Р. П. Б., като наследник на С. И. Д. против Ф. Д. Д. и М. Д. Д., като наследници на М. Й. Д. /А. Ю. Д./, основана на твърденията, че имот от 3.845 дка в м.”З. л.” е владян най-малко от 1913 г. до 1958 г. от техния наследодадел С. И. Д., като е поискано да се признае за установено, че към 1958 г. нейният наследодател С. И. Д. е бил собственик по давностно владение, както и че наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота. Първоинстанционният съд е прекратил делото, поради наличие на сила на пресъдено нещо. Въззивният съд е констатирал, че с решение № 293 от 7.07.2006 г. по гр.д. № 192/2005 г. на ЗРС /по иск предявен от Л. П. Д., друг наследник на С. И. Д./ е признато за установено по отношение на настоящите ответници, че С. И. Д. към момента на внасяне на имота в ТКЗС е бил собственик на ? ид.ч., както и че наследодателят на ответниците М. Й. Д. е бил собственик на останалата ? ид.ч. Изложени са съображения, че в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ищецът не брани свои лични права, а тези на неговия наследодател към един минал момент, като постановеното решение ползва всички наследници на общия наследодател и не е основание за предявяване на отделни искове от всеки един от тях.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл.226, ал.2 ГПК и ал.4 ГПК, както и по въпроса за субективните предели на силата на пресъдено нещо. Въпросите са обосновани с тезата, че наследниците са обикновени, а не необходими другари и че брат й Л. П. Д. не е неин процесуален субституент и след като Р. П. Б. не е конституирана и участвала в инициираното от него съдебно производство, то тя не е обвързана от силата на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е тълкуването в приложените към изложението към частната жалба съдебни актове.
По поставените въпроси при предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са дадени указания в Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ВКС, ОСГК, според т.3 на което в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато се касае до наследствена земя, не е задължително участието на всички наследници, като исковата молба, подадена от един от тях, ползува и останалите за заявените с нея общи факти. Изводите на съда в атакуваното определение изцяло са съобразени с посочените задължителни указания по прилагане на закона, а съответно не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 334 от 8.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 538/2010 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: