О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София 16.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5489 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Р. и. на о. [населено място], чрез Началника Б. М., чрез адв. Д. С. срещу решение № 135/17.06.2013 г. по в. гр. дело № 163/2013 г. на Сливенския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 156/25.01.2013 г. по гр.дело № 3277/2012 г. на Сливенския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. каква следва да бъде по-нататъшната съдба на делото, когато въззивният съд в своето решение, поради изваждане на част от мотивите на първоинстанционния съд извън контекста им, както и поради погрешното им цитиране формира погрешно своята воля, 2. кой съд следва да поправи допуснатата в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка, когато тя не е била поправена преди навлизане на делото във въззивна фаза, 3. кой следва да отстрани допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, която не е отстранена и след постановяване на въззивно решение, поради изваждане на част от мотивите на първоинстанционния съд извън контекста им, както и поради погрешното им цитиране, формиращо погрешна воля у въззивния съд, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата В. В. П. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск за признаване за незаконно на наложено на В. В. П. в качеството й на директор на III ОУ „Д-р И. С.” [населено място] дисциплинарно наказание „забележка” и за отмяна на заповед № РД-14-365/12.06.2012 г. на Началника на Р. [населено място], с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка”.
Въззивният съд е приел, че обжалваното съдебно решение е валидно, като постановено от съдебен орган в рамките на правораздавателната власт на съда, функциониращ в надлежен състав, изготвен в писмена форма и подписан от състава, който го е постановил. Прието е, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на спора срещу ненадлежна страна в процеса.
Приел е, че в исковата молба ищцата В. П. е посочила срещу кого насочва своята претенция, като надлежен ответник по иска с правна квалификация чл.357, вр.чл.188 КТ за отмяна на Заповед № РД-14-365/12.06.2012 г. на Началник Р. [населено място], с която й е наложено наказание „забележка”. Според въззивния съд ищцата е посочила, че предявява иска срещу ІІІ ОУ „Д-р И. С.”, като работодател, чрез Началника на Р. и. по о.– [населено място], в качеството му на горестоящ орган, съобразно изискванията на чл.192, ал.2 КТ. Съдът е взел предвид практиката на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/30.03.2012г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГК ВКС, според която надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник/служител, чийто договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Приел е, че това разрешение е приложимо и при трудов спор относно законността на дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, наложени от Началник на Р. на директор на училище.
Въззивният съд е приел, че се касае за трудов спор и, че надлежна ответна страна е работодателят, с когото е възникнало трудовото правоотношение – ІІІ ОУ „Д-р И. С.” [населено място], че произнасянето на районния съд срещу Р. [населено място] е недопустимо, тъй като инспектората е ненадлежен ответник. Прието е, че в случая не се касае за допусната очевидна фактическа грешка, представляваща несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивите на съдебното решение и диспозитива. Приети са за неправилни изводите в първоинстанционното решение, че Р. [населено място] е работодател на ищцата.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено срещу ненадлежна ответна страна и го е обезсилил, съответно е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд с указания производството да започне с връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник – работодателят – ІІІ ОУ „Д-р И. С.” [населено място].
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.1 и п.3 от изложението. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд жалбоподателят следва да е формулирал ясно и точно материално правен и/или процесуално правен въпрос, разрешен при наличие на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК. Правен въпрос по смисъла на чл.280ал.1 ГПК е този, който е разрешен в обжалваното въззивно решение, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото – т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото и разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да уточни, конкретизира и квалифицира правният въпрос от значение за изхода на делото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Тези основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният правен въпрос от значение за изхода на делото.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че всеки от поставените въпроси в п.1-ви и 3-ти от изложението не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящият случай въззивният съд е формирал изводи по възраженията на ответника по иска за наличие на допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение относно формираната воля на съда, обективирана в диспозитива на решението срещу ответника Р. и. на о. [населено място]. Прието е, че в решението на Сливенския районен съд не е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда, отразена в мотивите на решението и диспозитива на същото. Проверката дали тези изводи са законосъобразни ще се извърши ако обжалваното решение бъде допуснато до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите в п. 1-ви и 3-ти от изложението, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението – кой съд следва да поправи допуснатата в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка, когато тя не е била поправена преди навлизане на делото във въззивна фаза. Според тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да се осъвремени същата поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Поставеният правен въпрос касае приложението на разпоредбите на чл. 247,ал.1 ГПК, чието съдържание е аналогично на текста на чл. 192,ал.1 ГПК/отм./, като в действащия ГПК отчасти е променен реда за поправката на очевидната фактическа грешка. Посочените разпоредби са ясни, точни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като съобразява изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателя Регионален инспекторат на образованието [населено място].
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 135/17.06.2013 г. по в.гр.дело № 163/2013 г. на Сливенския окръжен съд по касационна жалба вх. № СД-05-01-4854/19.07.2013 г., подадена от ответника Р. и. на о. С., чрез Началника на Р. и. на о. Б. В. М., [населено място], [улица],ет.2, чрез адв.Д. П. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: