О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София 17.01.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2961 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. Г. Ч. и Й. Л. Ч., чрез адв. Д. С. против решение № VI – 99 от 20.11.2015 г. по в.гр.дело № 1129/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 32/30.03.2015 г. по гр.дело № 131/2014 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е обявена за недействителна на основание чл.135,ал.1 ЗЗД спрямо С. Г. Ч. и Й. Л. Ч. извършената продажба с нотариален акт № 51/2008 г., с който Е. И. В. и М. Р. Р. – В. от [населено място] са прехвърлили на Б. С. Б. от [населено място] недвижимия имот – ? ид.част – западна от ПИ № 61056.51.46 по КККР на [населено място] с площ на имота по кадастрална карта 657 кв.м., административен адрес на имота [населено място], [улица], представляващ УПИ VII-265 в кв.3 по плана на [населено място], урегулиран с площ от 610 кв.м., ведно с изградената в имота сграда-западен близнак в груб строеж, с изградени два етажа, представляваща по КККР на [населено място] сграда с идентификатор № 61056.501.46.1 със застроена площ от 64 кв.м. на два етажа, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ от 148.80 кв.м. за сумата от 50 000 лв. и вместо това е отхвърлен предявения иск от С. Г. Ч. и Й. Л. Ч. с правно основание чл.135 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението е посочено, че решението е незаконосъобразно, че първата инстанция мотивирано е изложила съображения, даващи основание да се обяви за недействителен сключения между ответниците В. и Б. Б. договор за покупко-продажба на процесния имот. Поддържа, че е посочено, че с тази сделка В. умишлено се лишават от собствеността върху недвижимия имот, за да се избегне неговата ревандикация при уважаване иска, с който се обезсилва решението на Н., с което е обявен за окончателен сключен между страните предварителен договор, че е цитирано тълкувателно решение № 25/1969 г. на ОСГК, решение № 345/1999 г. на ВКС, II г.о. Относно приетото от окръжен съд Б. твърдение, че е изтекъл 5 годишният срок за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД жалбоподателите сочат, че следва да се има предвид, че решението, с което е обезсилено влязлото в сила решение за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписано на 15.07.2011 г., че в мотивите си БОС приел, че исковата молба за обезсилване на решението по чл.19,ал.3 ЗЗД не била вписана.
В изложението се сочи, че първоначалната искова молба е вписана при подаването й в съда, че съдебната процедура продължава със същия номер на делото – уважен иск по чл.19,ал.3 ЗЗД от Н., обезсилено решение от Н. за обявяване на предварителния договор за окончателен, обжалване на това решение пред БОС, обжалване на последното пред ВКС. Поддържа, че цялата процедура се води по гр.дело № 398/2004 г. на Н., по което исковата молба е надлежно вписана. Според жалбоподателите решението на БОС е незаконосъобразно и противоречи на практиката на ВКС, видно от цитираните решения и тези, записани в решението на Н..
Ответникът по касационната жалба Б. С. Б., чрез адв. Н. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по касационната жалба Е. И. В. и М. Р. Р. – В., двамата чрез адв.Н. Д. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД.
Съдът е приел, че заявените от ищците фактически твърдения, на които основават предявения иск са както следва – собственици са на недвижим имот- ? ид.ч. от УПИ VІІ-265, в кв.3 по ПУП- ПРЗ на [населено място], целия с площ 610 кв.м., представляващ ПИ №61056.501.46 по КККР на [населено място], ведно с построената в дворното място в груб строеж еднофамилна двуетажна жилищна сграда- западен близнак със застроена площ 64 кв.м. Сградата е построена въз основа на покупко-продажба на право на строеж през 2006г., а впоследствие са закупили и дворното място. Ищците сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота с ответника Е. В.. По негово искане, с решение №355/18.02.2005г. по гр.д.№398/2004г. на РС-Несебър предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е уважен, като предварителния договор е обявен за окончателен под условие – че Е. В. заплати на С. Г. Ч. и Й. Л. Ч. остатъкът от продажната цена – 24 950 лв. Тъй като същият не изпълнил задължението си в законовия срок, С. Ч. и Й. Ч. депозирали молба за обезсилване на решението по гр.д.№398/2004г. на РС-Несебър. С решение от 30.12.2008г. състав на районния съд в [населено място] обезсилил решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, а неговото решение било потвърдено от Бургаския окръжен съд и Върховния касационен съд. Това решение влязло в сила на 8.02.2011г. и било вписано в службата по вписванията при Н. на 15.07.2011г.
В хода на производството по обезсилване решението на Н. от 2005г., Е. В. прехвърлил на 10.04.2008 г. с нот. акт № 51/2008 г. имота на Б. С. Б., като се легитимирал като собственик на имота с решението, с което бил уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, с отбелязване, че е влязло в сила на 16.01.2008г., извършено от съда на 7.04.2008г. Към момента на сделката между тримата ответници, ищците са имали качеството на кредитори спрямо ответника Е. В. и М. В., тъй като първият от тях не бил изпълнил задължението си за заплащане на остатъка от продажната цена по предварителния договор. Съдът е посочил, че твърденията на ищците са, че за да избегнат плащането на сумата за имота, както и връщането на собствеността при евентуално уважаване на молбата за обезсилване на решението, с което предварителния договор е бил обявен за окончателен, Е. и М. В. се разпоредили с имота в полза на сина на М. В.. Според ищците сделката ги увреждала, като Е. и М. В. са знаели за увреждането, а недобросъвестността на приобретателя по договора (третия ответник) и неговото знание за увреждането се презюмирали по силата на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Затова ищците са предявили иск за обявяване относителната недействителност на тази сделка спрямо тях.
Посочил е, че искът е с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД.
Въззивният съд се е произнесъл по възраженията на ответниците по исковата молба Е. и М. В. и Б. Б. за прекратяване на делото поради недопустимост на производството, поради това, че исковете са били погасени по давност, че давностния срок тече от момента на сключване на договора, чието обявяване за относително недействителен се претендира, или от 10.04.2008г., че давността е изтекла на 10.04.2013г., че искът е недопустим, тъй като ищците в исковата си молба са поискали и обявяване нищожността на този договор, а предмет на иска по чл.135 ЗЗД може да бъде само валидна сделка. Посочил е, че във въззивната жалба за пръв път е развито и възражение за недопустимост на иска по отношение на ответницата М. В., тъй като същата няма качеството на кредитор на ищците, доколкото не е страна по предварителния договор и страна в съдебните производства по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и за обезсилване на решението, заместващо договора по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Прието е, че искът, предявен при условията на субективно съединяване на страната на ищците и ответниците е допустим.
Преценено е за неоснователно възражението за недопустимост на иска поради погасяването му по давност, поради това, че е възражение по съществото на спора с предмет иск по чл.135 от ЗЗД. Според въззивния съд изтеклият срок за предявяване на иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството от категорията на положителните само в случай, че този срок е преклузивен. Посочил е, че ответниците се позоват на изтекъл давностен срок, поради което съдът следва да преценява това възражение при разглеждането на иска по същество.
Прието е за неоснователно и възражението за това, че М. В. не е легитимирана да отговаря като ответник по иска, тъй като нямала качеството на кредитор. Позовал се е на съдебната практика, според която надлежните ответници по иск с правно основание чл.135 ЗЗД са двете страни по сделката, за която се твърди, че е относително недействителна като увреждаща кредиторите. Съдът е приел, че и двете страни по тази сделка следва да бъдат конституирани за участие в производството по чл.135 ЗЗД, като същите имат качеството на задължителни другари. Приел е също, че след като според приложения нотариален акт №51, т.VІІ, рег.№4497, дело №1208 от 10.04.2008г. ответницата В. е участвала в процесния договор като продавач, наред със съпруга си Е. В., независимо от това дали има или не качеството на кредитор на ищците по иска, същата следва да бъде конституирана като ответник по иска, което е сторено с исковата молба.
Преценено е за правилно становището на ищците, че за да се обяви една сделка за относително недействителна по отношение на ищците по реда на чл.135 ЗЗД, същата следва да е валидна. Прието е, че с първоначалната искова молба са били предявени за съвместно разглеждане и искове за обявяване нищожността на процесния договор за продажба, както и на последващата продажба, с която Б. Б. се е разпоредил с имота и въпросът за валидността на процесната сделка има преюдициално значение за производството по чл.135 ЗЗД. С оглед на това е посочил, че районният съд е следвало да разгледа първо исковете за нищожност и обстоятелството, че не е сторил това, не води до извод за нищожност или недопустимост на съдебния акт. Приел е, че след като решението по исковете за нищожност не е обжалвано и е влязло в сила, а тези искове са отхвърлени като неоснователни липсват основания във въззивното производство да се обсъждат възраженията за недопустимост на договора за продажба от 2008г. С оглед на посочено е преценено за неоснователност и третото възражение за недопустимост на иска.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
Позовал се е на трайната и непротиворечива съдебна практика, според която искът по чл.135 от ЗЗД се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от датата, на която е сключена сделката, за която се твърди, че уврежда кредиторите. Посочил е, че в случая договора между ответниците е сключен на 10.04.2008г., а исковата молба, с която е предявен иска по чл.135 ЗЗД, макар и като инцидентен установителен иск по висящо дело за собственост е регистрирана в деловодството на Несебърския районен съд на 23.01.2014г. Според въззивния съд към датата на предявяването на отменителния иск давностният срок вече е изтекъл, поради което иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Преценил е, че вписването на решението, с което е било обезсилено решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е ирелевантно. Посочил е за неправилен извода на първоинстанционния съд, че едва с оповестяването на това решение е станало възможно узнаването на факта на увреждането. Според съда увреждането на ищците по настоящия иск следва от самото сключване на сделката между ответниците, че същата е оповестена в службата по вписванията на 11.04.2008г. и с оглед публичността на този регистър, от тази дата сделката следва да се счита известна и на ищците.
При тези съображения съдът е формирал извод за неоснователност на предявения иск. Отменил е първоинстанционното решение, с което искът е уважен и вместо това е отхвърлил иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
По правните въпроси:
Съдът преценява, че доводите на жалбоподателите в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че доводите в изложението на жалбоподателите са такива по правилността на обжалваното решение и поради това не представляват правни въпроси.
В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Преценка за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва само ако то бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Доводите в изложението на жалбоподателите С. и Й. Ч. касаят правилността на обжалваното въззивно решение и поради това не представляват правни въпроси. Същите са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК и следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като доводите в изложението не представляват правни въпроси само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78,ал.3,вр.чл.81 ГПК в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение както следва – в полза на Б. Б. сумата 1080 лв. и в полза на Е. и М. В. сумата 1080 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № VI-99/20.11.2015 г., постановено по в.гр.дело № 1129/2015 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 22783/30.12.2015 г., подадена от ищците С. Г. Ч. и Й. Л. Ч., двамата с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д.С..
Осъжда С. Г. Ч. ЕГН [ЕГН] и Й. Л. Ч., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] да заплатят на Б. С. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.1,ап.9 сумата 1080 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, а в полза на Е. И. В. ЕГН [ЕГН] и М. Р. Р.-В., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица],ет.8, ап.16 да заплати сумата 1080 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: