О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 21.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 892 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на К. Г. А. за отмяна на влязло в сила решение № 237/26.02.2013 г., постановено, по гр.д. № 2414/2009 г. от Варненския окръжен съд.
Молбата е подадена на 20.08.2010 г. („частна жалба с вх. № 2535/20.08.2013 г.). След поредица уточнения, е изяснено, че К. А. иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение, защото е неправилно, защото противоречи на приетото в решение № 679/28.01.2011 г. за недължимост на лихви върху главницата за периода 25.01.1999 г. – 31.08.2004 г., както и поради плащане на дължимата сума и присъдените разноски по изпълнително дело № 1303/1997 г..
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима.
А. Щ. Д. е предявил иск по чл. 86 ЗЗД против К. Г. А. за заплащане на обезщетение за забава върху главница от 3567 лв. за периода 22.01.1996 г. – 25.01.1999 г. в размер на 8085 лв. и за периода 06.02.2006гг. до 24.08.2007 г. в размер на 736 лв.
Въззивният съд уважил частично претенцията – само за сумата от 115,13 лв., дължима като обезщетение върху главница от 3567 лв. за периода 10.11.1998 г. – 25.01.1999 г.
Възражението на ответникът К. А. за погасяване на вземането по давност е прието за заявено след срока за отговор на исковата молба и поради това, като недопустимо, не е разгледано от съда.
Оплакванията за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК.
Изложеното в молбата на К. А. не обуславя приложението на нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК. Изразеното несъгласие с постановеното от въззивния съд решение по материално-правния спор, както стана ясно, не може да се обсъжда в това производство.
Представено е решение № 679/28.01.2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1011/2009 г., което има за предмет обезщетение за забава върху главницата от 3567 лв., но за друг период от време – от 25.01.1999 г. до 06.02.2006 г. В цитираното решение касационната инстанция е разгледала възражението на ответника по иска за погасяване на вземането по давност, заявено при действието на ГПК от 1951 г., отм. във въззивната инстанция, като е прието, че искът по чл. 86 ЗЗД е погасен по давност за 25.01.1999 г. – 31.08.2004. К. А. се позовава на този правен извод, твърдейки, че решението на В. по гр.д. № 2414/09 г. (за друг период от време) е неправилно и следва да се отмени по чл. 303 ГПК.
Представено е още и удостоверение от 09.11.2007 г. на съдия изпълнител по изпълнително дело № 1303/1997 г. във връзка с погасени от А. задължения по изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 5414/1998 г. и 551/1996 г. на В..
Дори да се приеме, че евентуално молителят поддържа основание за отмяна по чл. 303,ал. 1, т. 3 ГПК – двата документа са представени като нови писмени доказателства или обстоятелствата в тях са определени като новоузнати, то молбата за отмяна се явява просрочена. Решението, чиято отмяна се желае, е влязло в сила на 15.06.2010 г. – датата, на която е обявено определението по чл. 288 ГПК, с което касационно обжалване не се допуска.
Удостоверението, издадено от съдия-изпълнител е в държане на А. още от преди образуване на исковото производство, а удостовереното с него обстоятелство му е известно още от момента на извършеното от него плащане по изпълнителното дело. Решението на Върховния касационен съд по гр.д. № 1011/2009 г е от януари 2011 г., като окончателно спорът по делото е разрешен с решение на въззивна инстанция по реда на чл. 218з ГПК от 1951 г., отм. Второто решение на въззивния съд е влязло в сила на 29.04.2011 г., когато е обявено, като необжалваемо, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /частна жалба/ е подадена на 20.08.2013 г. – много след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на К. Г. А. за отмяна на влязло в сила решение № 237/26.02.2013 г., постановено, по гр.д. № 2414/2009 г. от Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 892/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: