3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
[населено място], 27.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 549 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. Л. чрез пълномощника адв. С. срещу определение № 22759 от 07.10.2013г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №12717/2013г., с което е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател против определение от 06.08.2013г. по гр.д. № 35699/2012г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което е отказано възстановяването срок за предявяване на иск по чл. 415, ал.2 във вр. с чл. 422 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът е приложил неправилно правилата на ГПК за връчване на съобщения на електронен адрес, като е приел за редовно връчване, при което липсва удостоверяване, че съобщението е достигнало до адресата.
Като основание за допускане на касационно обжалване е поставен процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: следва ли да има изрично съгласие на страната, за да й бъде връчвано съобщение на електронен адрес – чл.42, ал.4 ГПК или това съгласие е дадено с посочване адреса пред съда. Извършено е позоваване на различната уредба на този въпрос във Вътрешните правила на Софийски районен съд и на Самоковски районен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] заявява становище за недопускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
А. К. Л. е сезирал Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В заявлението е посочил свой електронен адрес /e-mail/. Заповедта за изпълнение, насочена против И. Т. И. и [фирма], е издадена на 07.08.2012г.; постъпили са възражения от двамата длъжници и съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Това уведомление е изпратено на 05.09.2012г. на електронния адрес на заявителя. С разпореждане от 12.11.2012г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 415, ал.2 ГПК поради непредявяване на иск в предвидения от закона едномесечен срок. На 29.05.2013г. заявителят е подал молба за възстановяване на срока за предявяване на иск за установяване на вземането. Посочил е, че не е получил /по независещи от него причини/ съобщението на съда, с което му се дава срок за предявяване на иска. Заедно с молбата е подал и искова молба с приложения. С определение от 06.08.2013г. Софийски районен съд е оставил без уважение искането за възстановяване на срока; изтъкнал е, че заявителят сам е посочил свой e-mail адрес и при изпращането на съобщението адресът е изписан точно; отбелязал е, че при невъзможност за доставяне на съобщението системата изпраща нарочно съобщение, каквото в случая липсва.
Софийски градски съд с обжалваното определение № 22759/07.10.2013г. по ч.гр.д. № 12717/2013г. е оставил без уважение частната жалба срещу първоинстанционния акт. В мотивите е обсъдил разпоредбите на чл. 42, ал.4, чл. 44, ал.3 ГПК и чл.10, ал.2 З. за връчването на съобщения на електронен адрес и е достигнал до извод, че съобщението е изпратено на адрес, посочен от жалбоподателя и потвърждаване на получаването не се изисква. Поради това същият е бил надлежно уведомен за възможността да предяви иск за вземането си, а твърденията му в производството по чл. 64, ал.2 ГПК за пропускане на срока не сочат на особени непредвидени обстоятелства.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че такива липсват.
Посоченият правен въпрос – необходимо ли е страната да е дала изрично съгласие, за да може да й се връчват съобщения на посочен от нея електронен адрес, не е обусловил решаващите изводи на съда. А и жалбоподателят не установява противоречиво решаване на въпроса в практиката на съдилищата. Позоваването на различни вътрешни правила на Софийски районен съд и Самоковски районен съд относно реда за връчване на електронен адрес не представлява противоречиво решаване на въпроса, доколкото не се сочат влезли в сила съдебни актове, в които въпросът е решен по различен начин. За да е налице основание за възстановяване на срок е необходимо да се твърдят и установят „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее” и които са станали причина за пропускане на срока, т.е. касае се до обстоятелства, възникнали в рамките на течението на срока. В случая твърденията на молителя се свеждат до ненадлежно връчване на съобщение, при което срокът изобщо не е започнал да тече. Пътят му за защита срещу евентуално нередовно връчване не е този по чл. 64, ал.2 ГПК. Именно поради това въззивният съд е изтъкнал, че твърденията на молителя не сочат на особени непредвидени обстоятелства. Спрямо тези решаващи мотиви жалбоподателят не е посочил правен въпрос и не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касационен контрол.
Предвид изложеното не може да се допусне касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22759 от 07.10.2013г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №12717/2013г. по частната касационна жалба на А. К. Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: