2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
ГР. С., 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.12.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №7590/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на нотариус В. П., с район на действие районът на Варненски районен съд, срещу въззивното определение на Варненски окръжен съд/ОС/ по ч.гр.д. №2717/13 г., с което е потвърден отказът на съдия по вписванията да впише издадения от нотариуса нотариален акт за покупко – продажба на жилищна сграда в [населено място].
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Сочи обаче само квалификацията на основанието, но не и специфичните му предпоставки – основна и допълнителна, както изисква законът и са пояснени в ТР №1/19.02.10 г. В изложението не поставя правен въпрос от предмета на спора, а прави довод за незаконосъобразност на изводите на ОС, с които е потвърден отказът за вписване, като настоява, че нот. акт отговаря на изискванията по чл.6 от П. и чл.60, т.2-4 З..
В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК, на които се позовава касаторът. За последните ВКС се произнася, ако допусне разглеждане на частната касационна жалба.
По делото отказът да се впише нотариалния акт е мотивиран изцяло с неизпълнение на изискванията за съдържание по чл.6 от П. и чл.60, т.2-4 и чл.61, ал.1,т.8 и 9 З. при идентификацията на сградата и поземления имот, върху който е построена, намиращ се в район с одобрена кадастрална карта. Изложените от съдията по вписванията и в обжалваното определение на ОС съображения са изцяло в обсега на проверката, която съдията по вписванията следва да извърши по искането за вписване на нотариален акт за сделка с недвижим имот, съгл. задължителната и трайна практика на ВКС – ТР №7/12 г. на ОСГТК, т.6, опр. по гр.д. №166/09 г. на второ г.о. на ВКС, опр. по ч.гр.д. №2747/13 г. на четвърто г.о. на ВКС, по ч.гр.д. №63/13 г. на трето г.о. на ВКС и др.
С. основание за допускане на касационно обжалване на определението на ОС не е налице. Не е поставен ясно и конкретно правен въпрос от предмета на спора, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не се твърди неяснота или противоречие в закона, нито липса на съдебна практика по предмета на спора, а и такава има, както е цитирана по-горе.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2717/13 г. от 4.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: