О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
гр.София, 07.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 18/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.230, ал.1, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. Е. от [населено място] срещу определение № 194 от 17.10.2012 год. по ч.гр.дело № 409/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено определение № 1443 от 02.07.2012 год. на Казанлъшкия районен съд за отказ да бъде възобновено спряното на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК производство по гр.дело № 3156/2010 год. поради неотстраняване на пречките за движение на делото – липса на влязъл в сила съдебен акт по гр.дело № 614/2010 год. на КРС.
Поддържа се, че е налице взаимна обусловеност на исковете по двете дела, която е и реципрочна, а това налага възобновяване на спряното производство и съвместното му разглеждане с гр.дело № 614/2010 год. на Казанлъшкия районен съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по въпроса за възобновяването и съвместното разглеждане на две дела, които са взаимно обуславящи, като следва да бъде установен въпросът за наличието на активната процесуална легитимация по единия иск.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С определение от 28.01.2011 год. Казанлъшкият районен съд е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по гр.дело № 3156/2010 год. до влизане в сила на съдебен акт по гр.дело № 614/2010 год. по описа на същия съд. В мотивите на определението е посочено, че решението по гр.дело № 614/2010 год. с предмет искове за възстановяване на запазена част на П. М. З.-Е. и на Т. М. Е. от наследството на М. Е., предявени срещу К. Ц. Ц., е преюдициално по отношение на производството по гр.дело № 3156/2010 год., образувано по иск на П. М. З.-Е. срещу Т. М. Е. по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между ищцата и покойния М. Е. предварителен договор от 25.04.1997 год. за продажба на апартамент в [населено място]. Определението е постановено в съдебно заседание в присъствието на страните и процесуалните им представители по пълномощие и не е обжалвано в едноседмичния срок пред Старозагорския окръжен съд.
С молба вх.№ 7305/25.06.2012 год. ответницата/сега частен жалбоподател/ Т. М. Е. поискала да бъде възобновено производството по гр.дело № 3156/2010 год. В молбата е посочено, че съществуващата преюдициалност и обусловеност между исковете по двете дела е взаимна – произнасянето по въпроса дали ищцата по гр.дело № 614/2010 год. има качеството на кредитор по отношение на ответницата по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД било от съществено значение за процесуалната легитимация на П. М. З.-Е. да упражни имуществените права на Т. М. Е. по чл.134 ЗЗД, а от друга страна-решението по гр.дело № 614/2010 год. щяло да има обвързващо съда по гр.дело № 3156/2010 год. действие по отношение изводите за наличие на валиден предварителен договор. Със същата молба се е твърдяло, че на 28.05.2012 год. била подадена молба до състава на районния съд, разглеждащ гр.дело № 614/2010 год. за съвместното му разглеждане с гр.дело № 3156/2010 год.; по тази молба Казанлъшкият районен съд, ІІІ-ти състав се бил произнесъл с определение № 1302 по гр.дело № 614/2010 год., според което на основание чл.230 ГПК следвало да се поиска възобновяване на спряното производство.
С обжалваното определение № 194 от 17.10.2012 год. въззивният съд е потвърдил отказа на първата инстанция да възобнови спряното производство. Приел е, че за страната, която е изчерпала или е пропуснала да реализира инстанционния контрол на определението за спиране, не съществува възможност за реализирането му в производството по чл.230, ал.1 ГПК, тъй като проверката при възобновяването обхваща съществуването или отпадането на пречките за спиране към момента на подаване на молбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос, а именно: „за възобновяването и съвместното разглеждане на две дела, които са взаимно обуславящи, като следва да бъде установен въпросът за наличието на активната процесуална легитимация по единия иск”, не обосновава приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателката се е позовала на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС, като според нея, разглеждането на поставения с изложението въпрос ще допринесе за промяната на съществуваща поради неточно тълкуване съдебна практика, с оглед отказите на съдилищата да възобновяват производството по дела, извън основанията, на които са допуснали спирането на съдебното производство, независимо дали се касае за съществен недостатък, който следва да бъде разгледан или за установяването на задължителна процесуална предпоставка за завеждането на иск. Според тълкувателния акт, обаче „точното прилагане на закона” се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика/чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие”. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В настоящия казус процесуалноправният въпрос е свързан с приложението на чл.230, ал.1 във връзка с чл.229, ал.1,т .4 ГПК в случаите на отказ на съда да възобнови спряното производство. Определението за спиране на производството е по движение на делото, и макар да препятства развитието на производството, и поради това да подлежи на обжалване с частна жалба /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, не слага край на делото. Поради това, определението за спиране на делото може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск – чл.253 ГПК. Разпоредбата сочи основанията, при които съдът може да упражни правомощието си, а именно: а/при промяна на обстоятелствата и б/при очевидна грешка или пропуск, които съдът е допуснал при постановяване на определението. Основната хипотеза на изменение на обстоятелствата, които са обусловили спирането на делото е предвидена в чл.230, ал.1 ГПК – когато бъдат отстранени пречките за движението му. Очевидна грешка или пропуск, допуснати при постановяване на определението за спиране на делото ще са налице, когато постановилият го разкрие, че са липсвали предпоставки за спиране по чл.229, ал.1 ГПК.
В случая, жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито твърди, че е налице противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен въпрос, свързан с правомощието на постановилия спиране на делото съд да отмени определението си при очевидна грешка или пропуск относно наличието на предпоставките за спиране на делото по чл.229, ал.1 ГПК. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд не третират хипотези на спиране на исково производство и отказ на съда да го възобнови, поради което не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. С решение № 830 от 08.12.2009 год. по гр.дело № 1630/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено въззивно решение поради съществено нарушение на чл.172, ал.2 ГПК/отм./, касаещо пасивната процесуална легитимация, доколкото в делбеното производство не е бил конституиран като задължителен другар съпругът на една от съделителките /чл.75, ал.2 З../ по отношение на част от процесния имот, придобита през време на брака.
С решение № 335 от 29.11.1990 год. по ф.дело № 275/1990 год. на Върховния съд, І г.о. е оставена без разглеждане жалбата срещу решение на окръжен съд по фирмено дело за вписани промени в управителният, контролния и представителния орган на ТПК, като е прието, че активно легитимирани да обжалват са само страните в регистрационното производство, т.е. самото юридическо лице /в случая кооперацията/ или фирмите на отделните граждани, които не са юридически лица, но не и членовете на кооперацията.
С решение № 5 от 21.02.2012 год. по т.дело № 90/2011 год. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че синдикът не е процесуално легитимиран да участва като страна в производството за разглеждане на установителните искове по чл.694, ал.1 ТЗ и да обжалва постановените по тях съдебни решения на самостоятелно основание.
С решение № 1070 от 27.09.1993 год. по гр.дело № 2183/1992 год. на Върховния съд, ІV г.о. е прието, че Министерството на финансите, като представител на държавата, не е пасивно легитимиран ответник по иск по З./сега З./, а това е държавният орган, чийто длъжностни лица са причинили вреди на граждани.
Всичките четири решения, на които се позовава жалбоподателката са неотносими към процесуалноправният спор.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194 от 17.10.2012 год. по ч.гр.дело № 409/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав по частна жалба вх.№ 13759 от 12.11.2012 год. на Т. М. Е. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/