2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
Гр.София, 08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 596 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Л.,[населено място] срещу решение № 99/14.04.2010г., постановено по гр.д.№ 129/10г. от Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 13/19.01.10г. по гр.д.№ 1426/09г. на Л. районен съд за осъждане на касатора да предаде на [фирма] недвижим имот на основание чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.310, т.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, чийто срок е изтекъл, поради което е постановил наемателят да върне наетата вещ. Решаващият състав е оставил без уважение молбата на настоящия касатор за спиране на производството по делото съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Изложени са съображения, че спорът за собствеността върху имота, предмет на друго висящо дело между наемателя – [фирма] и Държавата, е без значение за изхода от спора за връщане на наетия имот след прекратяване на действието на договора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса: Допустимо ли е спирането на бързото производство по иск за опразване на недвижим имот, когато са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК? Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е отказал спиране на производството по делото не по съображения, че спорът се разглежда по реда на Глава 25, част ІІІ на ГПК – Б. производство, а с оглед на преценката, че липсва връзка на преюдициалност и следователно не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В обжалваното решение изрично са отхвърлени възражения относно правото на собственост на наемателя, предвид на ирелевантността му досежно иска с правно основание чл.233, ал.1 ГПК. В този смисъл, поставяният процесуален въпрос не от значение за изхода на делото и не попада в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, съдебната практика е последователна относно възможността договор за наем да се сключи и от несобственик на наетата вещ и относно правото на наемателя да предяви иск за връщане на имота след изтичане на срока на наемния договор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99/14.04.2010г., постановено по гр.д.№ 129/10г. от Л. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.