О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 61
София, 18.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1394/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. читалище „Г” – с. М., област Монтана, чрез пълномощника си адв. Кр. Б. от АК-Монтана, е подало касационна жалба срещу решение от 17.06.2009 година по гр.д. N 147/2009 година на окръжен съд Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.09г. по гр.д. № 643/08г. на Монтанския районен съд. С него са уважени искове на Б. Ц. К. от с. М., област Монтана, срещу касатора, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последният до размер на 471, 60 лева.
Ответницата Б. Ц. К. от с. М., област Монтана, не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което основание може да се приеме, че е позоваването на касатора с оглед приложените решения на състави на ВКС, поради следното:
От изложението може да се извлече следния въпрос: Дали ако в заповедта за уволнение е посочено повече от едно основание за извършването му – съкращаване на щата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и взаимно съгласие, длъжен ли е съдът да обсъди всяко едно от тях, съответно ако установи наличието на поне едно основание, трябва ли да признае уволнението за законно и да отхвърли иска? Поставеният въпрос е принципно важен, но не е от значение за решаването на конкретния правен спор. Решителните мотиви на въззивния съд, които са довели до уважаването на главния иск за отмяна на незаконно уволнение, са свързани с приетото, че уволнението е извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, вместо на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в хипотезата на съкращаване на щата. В заповедта за уволнение е записано едно основание за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.11 КТ, а неговото осъществяване не се е установило от фактическа страна. Поради това съдът не е имал основание да обсъжда други възможности за прекратяване на трудовия договор, които не са фигурирали в заповедта за уволнение и са извън предмета на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.06.2009 година по гр.д. N 147/2009 година на окръжен съд Монтана в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.