О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 03.02. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 860/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” О. със седалище в гр. К., подадена чрез процесуалния представител адв. К. Л. , срещу решение № 146 от 10.06.2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по в. гр. д. № 316/2009 г. С посоченото решение е отменено решение № 7/10.01.2009 г. по т. д. № 177/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Ш. против „Д” О. иск с правно основание чл.74 от ТЗ, и искът е уважен, като са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на „Д” О. от 10.03.2008 г. за изключване на А. Ш. като съдружник, освобождаването му като управител и за отказ да бъде освободен от отговорност за причинени на дружеството вреди.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне на съда по непредявен иск. Касаторът твърди, че в исковата молба, с която е предявен искът по чл.74, ал.1 от ТЗ, ищецът А. Ш. не е релевирал като основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците в „Д” О. липсата на ясно и недвусмислено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ за изключването му като съдружник. Отмяната на решенията, аргументирана от въззивния съд с нарушение на императивната разпоредба на чл.126, ал.3 от ТЗ, обуславя според касатора недопустимост на обжалваното решение. В жалбата се поддържат и оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.126, ал.3 от ТЗ, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, аргументирани в жалбата, касаторът прави искане за обезсилване на обжалваното решение като процесуално недопустимо или за отмяната му като неправилно.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в решението по значими за изхода на делото въпроси в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд и с практиката на други съдилища в Република България по приложението на чл.126, ал.3 от ТЗ и чл.74 от ТЗ. Материалноправните въпроси, формулирани в изложението, са за съдържанието и смисъла на предупреждението по чл.126, ал.3 от ТЗ и за качеството на лицето, от което следва да изхожда същото /съдружник и/или управител/. Процесуалноправният въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със съдебната практика, е допустима ли е отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в търговско дружество /в случая ООД/ по иск на съдружник с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ поради нарушение на закона, което не е релевирано от ищеца с исковата молба и в срока по чл.74, ал.2 от ТЗ. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно, като не е аргументирано значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация А. Ш. оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и че решението следва да бъде потвърдено, тъй като е допустимо и правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение, след отмяна на атакувано пред него първоинстанционно решение, Апелативен съд – Пловдив е разрешил по същество правния спор между А. Ш. и „Д” О. като е уважил предявения от А. Ш. против „Д” О. иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците от 10.03.2008 г., с които ищецът е изключен като съдружник в ответното дружество, освободен е като управител и е отказано освобождаването му от отговорност за вреди. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че решенията са взети в нарушение на императивната разпоредба на чл.126, ал.3 от ТЗ, тъй като липсва изрично, ясно и недвусмислено предупреждение до съдружника Ш. за изключването му. Изложени са съображения, че представеното по делото писмо-предупреждение е подписано само от един от съдружниците в „Д” О. и не съдържа изрично формулирано предупреждение до съдружника Ш. за предстоящото му изключване, каквото е изискването на чл.126, ал.3 от ТЗ.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на отмяната на решение на общо събрание на О. по иск на съдружник с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ поради порок, който не е посочен в исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ, несъмнено е от значение както за правилното решаване на спора между страните, така и за допустимостта на обжалваното решение, с което е изпълнено основното условие на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Допустимостта на обжалването е обоснована от касатора с основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – произнасяне по значимия за делото въпрос в противоречие с решение № 142/29.11.2004 г. по т. д. № 137/2004 г. на Бургаски апелативен съд, потвърдено с решение № 886/28.02.2006 г. по т. д. № 159/2005 г. на ВКС, ТК, и такова противоречие действително съществува. В цитираните решения е застъпено становище, че посочването на порок на решението на общото събрание, който не е релевиран в исковата молба при спазване на срока по чл.74, ал.2 от ГПК, е недопустимо и не подлежи на разглеждане в производството по иска с правно основание чл.74 от ТЗ. В аналогичен смисъл е и разрешението на поставения от касатора въпрос, дадено с ТР № 1/2002 г. на ОСГК – т.6, което има характер на задължителна практика на ВКС по приложението на нормата на чл.74 от ТЗ. Исковата молба, с която е предявен искът по чл.74, ал.1 от ТЗ на А. Ш. против „Д” О. , не съдържа твърдения за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание от 10.03.2008 г. поради липса на валидно и изрично предупреждение за изключване на Ш. като съдружник в дружеството, т. е. нарушението на чл.126, ал.3 от ТЗ не е въведено от ищеца като основание на иска в преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ. Въззивният съд е отменил атакуваните решения единствено поради нарушение на императивната норма на чл.126, ал.3 от ТЗ, от което следва извод, че произнасянето по поставения от касатора процесуалноправен въпрос е в противоречие не само с практиката на други съдилища, а и със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2002 г. При тези обстоятелства следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно, поради което не следва да се обсъжда неговото наличие или отсъствие.
Доводите на касатора относно съдържанието и смисъла на предупреждението по чл.126, ал.3 от ТЗ и лицето, овластено да го отправи, касаят въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 от ГПК за неправилност на въззивното решение и следва да бъдат обсъдени в производството за касационна проверка на решението, съгл. чл.290, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 146 от 10.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 316/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора „Д” О. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства за внесената такса. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :