О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 610
С. 3.05..2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април………..…………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
В. АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1522/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], Поделение за товарни превози – [населено място], срещу решение № І-70 от 17.06.2011 г. по гр.д. N 791/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № ХІІ-257 от 25.02.11 г. по гр.д. № 8532/2010 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго, като са уважени искове на И. Д. П. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „ръководител търговска експлоатация” при [фирма], ПТП-П., с месторабота РТП-Б., както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 22.10.2010 г., в размер на 4 108, 08 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата И. Д. П. от [населено място], чрез пълномощниците й адв. Р. Ц. от АК-Б., оспорва както наличието на предпоставки за допускане на обжалването, така и основателността на касационната жалба по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, второто – когато някой въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а третото – при липса на съдебна практика или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Задължителна практика на ВКС не е посочена и представена, а липсва и обосновка за наличие на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
В изложението се съдържат материалноправни въпроси за следното: 1. „Как следва да се тълкува договореното между страните, а именно ….”В случаите на писмен отказ, същият задължително се мотивира, като се посочват конкретните причини за отказа” – чл.11/1/ от К.”; 2. „Има ли формирана валидна воля /мнозинство/ за това несъгласие – именно от компетентния за това по смисъла на чл.333 КТ колективен синдикален орган – §1, т.6 от КТ, така както са представени отговорите на работодателя еднолично и самото волеизявление на председателя на синдиката има ли задължителна сила за работодателя” и 3. „В случай, че се приеме, че решението на БОС е правилно, то същият не е разгледал направеното възражение за прихващане от страна на ответника по първоначалния иск”.
Независимо от липсата на основание за допускане на обжалването, поради посочената необоснованост на искането по ал.1, т.1-3 на чл.280 ГПК, може да се отговори следното: Закрилата при уволнение е регламентирана в императивен порядък с нормата на чл.333 КТ. Възможността да се предвиди в колективен трудов договор уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието /ал.4 от текста/ не е свързана с изискване за мотивиране на отказа, дори и такова да е записано в колективния трудов договор /К./. Това е така поради забраната да се влошава положението на работниците или служителите чрез клаузи в К., които противоречат на закона – чл.50 КТ. Затова липсата на обосновка защо синдикалният орган отказва да даде съгласие за уволнението не опорочава волята му и не може да се приравни на липса на волеизявление, каквато теза се поддържа от касатора.
Що се отнася до органа, който е компетентен да даде съгласие за уволнението, това несъмнено е „съответния синдикален орган в предприятието” – чл.333, ал.4 КТ. Изразеното от него съгласие, респ. несъгласие, може да се доведе до знанието на работодателя както чрез изпращане на препис от протокола от заседанието на синдикалния орган, така и чрез уведомително писмо, подписано от председтеля му. Както е посочено в приложеното от касатора решение № 417/12.07.2010 г. по гр.д. № 788/2009 г. на ІV г.о. уведомлението на председателя не удостоверява личното му решение, а волята на синдикалното ръководство като колективен орган по смисъла на §1, т.6 КТ. Липсва противоречие по този въпрос между цитираното решение и р. № 490/16.06.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на ІІІ г.о.
Последният въпрос съдържа твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразглеждане на направеното възражение за прихващане от страна на ответника по първоначалния иск, сега касатор. Освен че е въпрос по съществото на спора, твърдението не намира опора в данните по делото. Такова възражение не е разгледано от въззивния съд, защото не е направено и поддържано в производството по предвидения от закона процесуален ред.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-70 от 17.06.2011 г. по гр.д. N 791/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], Поделение за товарни превози – [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. П. от [населено място] разноски за това производство в размер на 500 лева /петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.