О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
С. 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 1044/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. С. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б възз. с-в, от 12.11.2014г. по в.гр.д. № 7635/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 69 с-в, от 24.03.2014г. по гр.д. № 44473/2013г., с което са отхвърлени предявените от И. Б. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът [фирма] в представения писмен отговор от пълномощника му юрисконсулт Д. С. моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от И. Б. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че в ответното дружество е извършено реално съкращаване на щата, при което са премахнати всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност „работник, паркинг”, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор. Приел е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 28.08.2013 г., след настъпили на 14.08.2013 г. промени в щатното разписание на [фирма], извършени от компетентния орган по установения за това ред. За неоснователни е приел доводите на ищеца, че трудовите функции на длъжността „работник, паркинг” в отдел „Паркинги” и тези на длъжността „касиер” в отдел „Отчитане на паричните средства” са идентични или се припокриват в някаква степен. С. съпоставка на длъжностните характеристики е приел, че основните трудови функции на двете длъжности съществено се различават, като основната разлика се свежда до задължението на заемащите длъжността „касиер” да оперират с парични средства /приемане, съхраняване, регистриране, таксуване и отчитане на парични средства/, за разлика от заемащите длъжността „работник, паркинг”, при които изобщо липсват такива задължения. Като ирелевантно е приел обстоятелството, че прекратяването на трудовите правоотношения с някои от заемащите същата длъжност при ответника към 14.08.2013г. е настъпило по-късно, или поради липсата на дадено от Инспекцията по труда и ТЕЛК разрешение /предвид обстоятелството, че част от тях са били трудоустроени/ изобщо не е настъпило към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело или е довело до изменение на правоотношенията чрез заемането на други длъжности от предложените за съкращаване работници. Относно доводите за незаконност на уволнението поради липса на подбор е приел, че в случая са закрити всички съществуващи в действащото до 14.08.2013г. щатно разписание 24 бройки за длъжността „работник паркинг”, при което не е налице задължение за извършване на подбор от страна на работодателя, тъй като този подбор не може да бъде разпрострян относно служители в други отдели, заемащи различни от процесната длъжности, с други изисквания за заемане на длъжността и с различни от длъжностната характеристика на ищеца функции и отговорности.
К. И. Б. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „задължително ли е извършването на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата при положение, че след прекратяване на трудовите договори на няколко служители, други служители, заемащи същата длъжност са продължили да работят на нея в продължителен период от време” поради противоречие с ТР № 3/2012г. ОСГК на ВКС, решение № 752/2010г. ІV г.о. ВКС, решение № 304/2014г. ІV г.о. ВКС; „към кой момент следва съдът да проверява законността на уволнението” поради противоречие с решение № 232/2011г. ІV г.о. ВКС; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „когато работодателят вземе решение за съкращаване на всички щатни бройки от определена длъжност, но сред тях има и такива, ползващи се от закрила по чл. 333 КТ, в какъв срок от приемане на новото щатно разписание работодателят трябва да поиска и получи съответните мнение от ТЕЛК и разрешение от Д.”; „при тази фактическа обстановка кога може работодателят законосъобразно, без да извърши подбор, да прекрати трудовите правоотношения на работниците, които не се ползват със закрила – от момента на съкращаването на щата или след получаване на разрешение от Д. за последния от трудоустроените лица”; „има ли задължение работодателят да извърши подбор между всички служители при премахване на всички щатни бройки, когато в действителност част от работниците /трудоустроени/ продължават да работят продължителен период от време”; „допустимо ли е преназначаване на някои от трудоустроените лица, без да се извършва подбор с останалите работници”; „не се ли нарушава разпоредбата на чл. 8 КТ когато на работа за продължителен период от време останат на работа трудоустроените работници и след отказа на Д. да даде разрешение за уволнението им последните са преназначени на друга длъжност”.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие по първия от поставените въпроси, тъй като нито едно от представените решения не коментира поставената от касатора хипотеза, а ТР № 3/12г. ОСГК на ВКС е с предмет правомощията на съда при преценката на извършен от работодателя подбор. С решение № 752/2010г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса кога е задължителен подборът по чл. 329 КТ – само при еднакви длъжности, или при сходни такива, е даден отговор, че подборът следва да се извърши между работници и служители, изпълняващи еднакви трудови функции. В същия смисъл е и приложеното решение № 304/2014г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че подборът не е задължителен когато се съкращава единствена щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни трудови функции.
Не е налице противоречие и по втория въпрос. В представеното решение № 232/2011г. ІV г.о. ВКС е прието, че съдът проверява законността на уволнението към момента на извършването му. В същия смисъл са мотивите на въззивния съд, цитирани и от касатора.
Останалите въпроси не са от значение за решаването на делото, тъй като не касаят законността на уволнението на ищеца. Въпросите в какъв срок следва да получи работодателят разрешение за уволнение на закриляните работници и дали работодателят може да ги преназначи на друга длъжност при липса на разрешение на Д. за уволнението им, нямат отношение към правото на работодателя при наличието на влязло в сила щатно разписание да пристъпи към уволнение на заемалите премахнатата длъжност работници/служители. Това право работодателят има от момента на влизане в сила на щатното разписание и то не е в зависимост от момента на прекратяване на трудовото правоотношение с работник/служител, ползващ се със закрила по чл. 333 КТ. Преназначаването на определени работници и служители на други длъжности също няма отношение към уволнението на част от работниците и към задължението за подбор, тъй като подбор се извършва при премахване на част от щатните бройки за да останат на работа най-добрите работници/служители, а не при изменение на трудовото правоотношение чрез сключване на споразумение за друга длъжност.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б възз. с-в, от 12.11.2014г. по в.гр.д. № 7635/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: