3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№610
Гр.София, 21.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Н.
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3488 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 3232/10.05.14г., постановено по гр.д.№ 14670/12г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 07.06.12г. по гр.д.№ 41299/11г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ, вр. чл.117 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата 17956.54 лв., представляваща цена на доставена електроенергия за периода 01.02.11г. – 30.06.11г. със законната лихва от 21.07.11г., и сумата от 161.02 лв. – обезщетение за забава за периода 16.02.11г. – 12.07.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказано доставянето на електроенергия на обект на ответника. Съображенията са, че в представените фактури и извлечения от счетоводните книги на електроразпределителното дружество не е индивидуализиран уредът за търговско измерване, въз основа на чиито показатели е определено количеството потребена електрическа енергия, както и че тези уреди са монтирани в електроснабдения обект. По делото е била оспорвана изправността на уредите, както и обосноваността на направената подмяна на електромера. При тези данни и липсата на доказателства за редовно водене на счетоводните книги на ответника, които отразяват само вторични счетоводни записвания, а фактурите са издадени от ответника и не обективират неблагоприятни за издателя обстоятелства, искът за съществуване на вземането за цена за доставена електрическа енергия е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е повторил оплакванията си от касационната жалба за неправилност на обжалваното въззивно решение. Така направените оплаквания биха представлявали основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК поради необоснованост на решението. Евентуалната необоснованост на въззивния акт не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на факултативния касационнен контрол, осъществяван от ВКС за проверка на правилното приложение на закона, а не само на фактите по конкретния правен спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за производството в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.09.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3232/10.05.14г., постановено по гр.д.№ 14670/12г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1200 лв. /Хиляда и двеста лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.