О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№610
С., 11.06. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 293 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. Т. и К. П. К., чрез пълномощника им адвокат М., Р., против решение № 305 от 30.10.2009 г., постановено по гр.д. № 406 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е оставено в сила решение № 210 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 220/2008 г. на Районен съд-Хасково за отхвърляне на предявения от М. З. В., С. П. В., П. К. Т. и К. П. К. против Л. Х. Л., Г. Х. Б., Д. А. А., С. Л. Г., Д. Л. М., А. М. А., Ж. М. М., Г. С. С., К. Щ. С., А. Щ. Т. и С. К. С. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че процесните имоти са били собственост на прекия на ищците наследодател П. С. В., починал на 5.01.1994 г.
Останалите страни не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Спорът по делото е дали процесните земеделски имоти са били собственост на наследодателя на ищците П. С. В., който ги е внесъл в ТКЗС или на общия на страните наследодател С. В. А.. Въззивният съд е установил, че липсват данни процесните земи да са записани в емлячния регистър на С. В. А. или на П. С. В.. Налице е опис-декларация за внасянето на земите в ТКЗС от П. С. В., както и декларация на С. В. А., че отстъпва тези земи за ползване на сина си П. С. В.. Прието е, че единствено опис-декларацията за внасяне на имотите в ТКЗС не установява правото на собственост. Наличието на декларация от общия наследодател, че отстъпва ползването на земите, което не прехвърля собствеността върху тях, доказва, че той е дал само възможност на П. С. да внесе същите в ТКЗС и че към този момент те са били негова собственост. Индиция за това, че С. А. е имал земи, въпреки че те не са били записани в емлячния регистър, е фактът, че е извършвана замянка с други негови земеделски имоти. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че земеделските земи, предмет на иска, към момента на внасянето им в ТКЗС са били на общия наследовател.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, н.1 и т.2 ГПК, тъй като атакуваното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/1007 г. по гр.д.№11/97 г., ОСГК, както и на решение № 911/2.08.2007 г. по гр.д. № 1654/2007 г., ВКС, ІV г.о., определение № 398/26.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1788/2008 г., ВКС, V г.о. и определение № 108/9.03.2009 г. по ч.гр.д. № 71/2009 г., ВКС, І г.о. по следния въпрос: при липса на заявление от страна на ответниците за възстановяване правото на собственост на процеснието земи, но постановено решение в тяхна полза чрез признаване правото на възстановяване на собствеността на името на общия наследодател, това решение ползва ли се с конститутивен ефект или е лишено от правни последици, пред вид постановено предходно решение в полза само на ищците, чийто наследовател своевременно е заявил имотите, а по въпроса правилен ли е съдебен акт, постановен без обсъждане на всички съществени за спора доказателства, въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г., ОСГК, тъй като не е обсъдено решение № 12/9.01.1993 г. на ПК.
Поставените въпроси са изцяло неотносими по делото. Предмет на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към определен в закона минал момент – внасянето им в ТКЗС. Заявяването на имотите обуславя единствено правния интерес от предявяването на иска, а в случая е безспорно, че процесните земи са заявени на името на наследодателя на ищците. Без правно значение е дали поземлената комисия е постановила решение за възстановяване правото на собственост.
При неотносимост на наведените в изложението въпроси към релевантните обстоятелства, а именно дали процесните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на П. С. В. или на С. В. А., то по тях липсват мотиви на въззивния съд, а съответно и въззивното решение не противоречи на посочените тълкувателни решения и актове на тричленни състави на ВКС, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 30.10.2009 г., постановено по гр.д. № 406 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: