5
5
Определение по т. д. № 1/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
С., 10.07.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. здравноосигурителна каса, [населено място] срещу въззивно решение № 1502/23.08.2012 г. по т. д. № 3033/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.06.2010 г. по т. д. № 80/2010 г. на Окръжен съд Враца. С последното, НЗОК е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 180 023 лв., представляваща неплатен остатък от цената за оказана болнична помощ по клинични пътеки за отчетен период юли 2006 – януари 2007 г. по седем фактури от 2006 година, издадени въз основа на договор № 060371/09.02.2006 г. и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост. Поддържа се, че не се дължи заплащане на процесната сума, тъй като на лечебното заведение са изплатени всички дължими суми за извършени дейности за посочения период, съобразно действащите цени.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с въпроси, свързани с допустимост на плащане по сключен договор за болнична помощ по клинични пътеки за дейности през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2006 г., по цени, различни от определените с решение на УС на НЗОК или в размер различен от договорения, като позоваването е на т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на МБАЛ [фирма] са уважени в посочените размери, Софийски апелативен съд е приел, че между страните са съществували отношения по сключен договор от 09.02.2006 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който ищецът се е задължил да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска и стоматологична помощ от Приложение № 5 към чл. единствен на Наредба № 40/24.11.2004 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Приложение № 17 „Клинични пътеки” на Н. № 2006 г. по общо 298 бр. клинични пътеки с посочени в договора цени, които възложителят е поел задължение да заплаща.
Съдът е достигнал до извод, че ищецът е доказал извършването на болнична медицинска помощ по клинични пътеки на стойност 3 659 950 лв. по договора, от които са останали неразплатени 180 023 лв. Прието е, че не са били налице доказателства за наличието на хипотезата на чл. 203, ал. 2 от НРБ, както и за спазване изискването на ал. 5 от визирания текст, поради което е намерил за недоказано твърдението на ответника за законосъобразно упражнено от него право едностранно да коригира цените на болничната помощ по клинични пътеки, отчетени от болницата, и въз основа на анализ на доказателствата е счетено, че неразплатения остатък от цената на дейностите по процесните 7 броя данъчни фактури е дължим.
Или ответникът не е оспорвал изпълнението по договора от страна на болницата и в частност оказването на болнична помощ по процесните фактури, а е оспорвал цената на клиничните пътеки.
Жалбоподателят е посочил три въпроса, квалифицирайки ги като материалноправни, като същите са свързани с допустимост на извършване на плащане от НЗОК по сключен договор за болнична помощ по клинични пътеки на средства в размер, извън заложените в бюджета за съответната година, за допустимост на плащане по договора и въз основа на фактури за месеците 07- 12.2006 година и януари 2007 г. за дейности, започнати преди 01.01.2007 г. и завършени след тази дата, както и дали е дължимо плащане по договора в размер, различен от този, който страните в двустранно подписаните протоколи към процесните фактури са се съгласили и приели, че се дължи за всяка една от тях.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, дали е допустимо определено плащане е въпрос, свързан с преценка по изпълнението по конкретен договор и нормативната рамка на съответните правоотношения, основани на конкретно договаряне между юридически лица, едно от които е търговско дружество. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Дали следва да бъде платено въз основа на изготвени фактури по договор между страните е въпрос, свързан с преценка на отделните права и задължения на всяка една от страните по конкретния договор, както и на събраните по съответния процесуален ред доказателства за изпълнение на договорните задължения. Позоваването на липса на средства у една от страните не води до извод за освобождаването й от отговорност, предвид съдържанието на чл. 82, ал. 2 ЗЗД, нито би могло да обоснове хипотеза на обективна невъзможност.
Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. В случая позоваването на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и на разходването на бюджета на здравната каса, който е основен финансов план за набиране и разходване на средства на задължителното здравно осигуряване и изискването за строга бюджетна дисциплина не съставляват мотив за допускане на касационно обжалване, нито би могло ВКС, основавайки се на предпоставката по т. 3 на чл. 280 ГПК да преценява и налага по-строга финансова бюджетна дисциплина. Дали ще е налице преразход или не, не е въпрос, свързан с преценка на конкретни права и задължения на страни по търговски договор.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и поискани съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 900 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2012 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1502 /23.08.2012 г. по в. т. д. № 3033/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Н. здравноосигурителна каса, [населено място], [улица] да заплати на МБАЛ [фирма], [населено място] сумата 900 /деветстотин лева/ лв., съставляваща разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: